Стивън Кинг
Институтът (82)

16.

Вечерта, когато госпожа Сигсби влезе в столовата, слаба и изпъната като струна, с лилав костюм, сива блуза и перлена огърлица, нямаше нужда да почуква с лъжица върху чаша и да моли за внимание. Всички разговори замлъкнаха мигновено. Техници и възпитатели се струпаха пред входа на Западния салон. Дори кухненският персонал излезе и се събра зад витрината със салатите.

— Както повечето от вас знаят — заговори Сигсби любезно и гласът й се разнесе из цялото помещение, — преди два дни тук, в тази столова, се случи неприятен инцидент. Носят се слухове и клюки, че две деца са загинали при инцидента. Това категорично не е вярно. В Института не убиваме деца.

Тя ги огледа. Те също я гледаха с ококорени очи, забравили за вечерята.

— В случай че някой от вас се е разсеял с плодовата си салата и не ме е чул, ще повторя: ние не убиваме деца. — Сигсби замълча, за да осмислят думите й. — Не сте искали да идвате тук. Всички разбираме това, но не се извиняваме. Тук сте да служите не само на страната си, но и на целия свят. След като службата ви приключи, няма да получите медали. Няма да се провеждат паради във ваша чест. Няма да знаете за искрената признателност към вас, защото преди да си тръгнете, спомените ви от Института ще бъдат заличени. Изтрити, за онези, които не знаят какво означава тази дума. — За миг срещна погледа на Люк и му каза с очи: „Но ти, разбира се, знаеш какво означава“. — Въпреки това ви уверявам, че сме ви дълбоко признателни. По време на престоя си тук ще бъдете подлагани на изпитания, някои от тях тежки, но ще оцелеете и ще се върнете при семействата си. При нас не е умряло нито едно дете.

Госпожа Сигсби замълча отново и зачака някой да се обади или да възрази. Уилхолм вероятно щеше да го направи, но Уилхолм вече го нямаше. Елис си мълчеше, защото директните възражения не бяха в стила му. Като шахматист, той предпочиташе коварните ходове пред директните атаки. Не че щяха да му помогнат.

— Харолд Крос получи кратък гърч след тест за остротата на зрението, който онези от вас, които са го преминали, наричат „точките“ или „светлините“. Той неволно удари Грета Уилкокс, която се опитваше — много похвално, както съм убедена, че смятаме всички — да го успокои. Тя си изкълчи тежко врата, но се възстановява. Сестра й е при нея. Близначките Уилкокс и Харолд ще бъдат върнати по домовете им следващата седмица и съм сигурна, че им желаете всичко най-хубаво.

Отново потърси с поглед Люк, който седеше на маса до отсрещната стена. Малкият му приятел беше с него. Диксън седеше със зяпнала уста, но поне сега не си стискаше носа.

— Ако някой каже нещо в противоречие с думите ми, ви уверявам, че той лъже и лъжите му трябва да бъдат докладвани незабавно на възпитателите или техниците. Разбрахте ли?

Цареше пълна тишина, ненарушена дори от нервно покашляне.

— Ако сте разбрали, моля отговорете с „Да, госпожо Сигсби“.

— Да, госпожо Сигсби — отговориха децата.

Тя се усмихна сухо.

— Мисля, че можете и по-високо.

— Да, госпожо Сигсби!

— А сега го кажете по-убедително.

— ДА, ГОСПОЖО СИГСБИ! — Този път се включиха дори кухненският персонал, техниците и възпитателите.

— Добре — усмихна се директорката. — Нищо не прочиства белите дробове и съзнанието така хубаво, както изреченият ясно утвърдителен отговор. Можете да продължите с вечерята. — Тя се обърна към облечените с бели престилки кухненски работници. — Полага им се допълнителен десерт преди лягане. Разполагате с достатъчно торта и сладолед, нали, Дъг?

Главният готвач Дъг направи кръгче с палец и показалец. Някой започна да ръкопляска. Включиха се и други. Госпожа Сигсби прие аплодисментите с кимания надясно и наляво, докато излизаше от столовата с високо вдигната глава и отсечено поклащане на ръцете. Тънка усмивчица, която напомни на Люк за усмивката на Мона Лиза, играеше в ъгълчетата на устните й. Групата от бели престилки се раздели, за да й направи път.

Без да спира да ръкопляска, Ейвъри се наведе съвсем близо до Люк и прошепна:

— Всичко, което тя каза, беше лъжа.

Люк кимна едва забележимо.

— Шибана кучка — изруга Ейвъри.

Люк отново кимна едва забележимо и мислено му изпрати кратко послание: „Продължавай да пляскаш“.