Стивън Кинг
Институтът (147)

33.

Двата автомата HK37 изпълниха допреди малко тихата вечер в Дюпрей с оглушителни гърмежи. Грант и Джоунс започнаха да обстрелват тухлената фасада на полицейското управление, като вдигаха облачета розовочервеникав прах и пръснаха прозорците и стъклата на входната врата. Стояха на тротоара; останалата част от Златния екип се беше разпростряла зад тях на улицата. Изключение правеше единствено доктор Еванс, който стоеше встрани, запушил уши с ръце.

— Да! — извика Уинона Бригс. Подскачаше от крак на крак, сякаш й се ходеше до тоалетната. — Избийте ги до крак!

— Тръгвайте! — извика госпожа Сигсби. — Всички, вървете! Заловете момчето или го убийте! Заловете го или…

Тогава зад тях прозвуча глас:

— Никъде няма да ходите, госпожо. Кълна се в Спасителя, че ако опитате, доста от вас ще се споминат. Вие, двамата отпред, свалете веднага тия чифтета.

Луис Грант и Том Джоунс се обърнаха, но не свалиха автоматите.

— Хвърлете ги — нареди им Ани. — Иначе сте мъртви. Не се бъзикам, момчета. Намирате се в Юга.

Двамата се спогледаха, после оставиха внимателно автоматите на тротоара.

Госпожа Сигсби видя двамата чудати нападатели да стоят под провисналия навес на кино „Бижу“: дебел плешив мъж с горнище на пижама и чорлава жена, увита като че ли с мексиканско серапе. Мъжът имаше пушка. Жената със серапето държеше автоматичен пистолет в една ръка и револвер в другата.

— А сега вие останалите направете същото — нареди Дентън Барабанчика. — Държа ви на мушка.

Госпожа Сигсби изгледа двама селяндури пред изоставеното кино и мисълта й беше едновременно простичка и уморена: „Няма ли край тази каша?“.

Изстрел прогърмя от вътрешността на участъка, последва кратка тишина, после прогърмя втори. Когато селяндурите погледнаха нататък, Грант и Джоунс се наведоха да вземат оръжията си.

— Да не сте посмели! — кресна жената със серапето.

Робин Лекс, която неотдавна беше застреляла бащата на Люк през възглавница, се възползва от този кратък миг да извади пистолета си. Останалите от Златния екип залегнаха, за да открият пътя за стрелба на Грант и Джоунс. Така бяха обучени да реагират. Госпожа Сигсби не помръдна, сякаш гневът й спрямо този неочакван проблем щеше да я предпази.