Стивън Кинг
Институтът (16)

15.

На следващия ден, докато Тим обядваше на верандата на железопътното депо, шериф Джон пристигна с личния си автомобил. Качи се по стълбите и огледа хлътналата седалка на другия свободен стол.

— Дали ще ме издържи?

— Има само един начин да проверим — отвърна Тим.

Шериф Джон седна предпазливо.

— В болницата казаха, че Добира ще се оправи. Брат му е при него. Каза, че е виждал онези две отрепки и преди. Два-три пъти.

— Оглеждали са магазина — предположи Тим.

— Несъмнено. Изпратих Таг Фарадей да вземе свидетелски показания и от двамата братя. Таг е най-добрият ми служител, но едва ли има нужда да ти го казвам.

— Гибсън и Бъркет не са зле.

Шериф Джон въздъхна.

— Вярно е, но никой от двамата нямаше да действа толкова бързо и решително като теб снощи. А горката Уенди сигурно щеше да замръзне на място втрещена, ако не и направо да припадне.

— Но я бива като диспечер — каза Тим. — Създадена е за тази работа. Поне по мое мнение.

— Вярно е, а и е истински виртуоз в администрацията. Миналата година подреди наново всички досиета и прехвърли цялата информация на дискове. Но на улицата е почти безполезна. Все пак й харесва да е част от екипа. Ти искаш ли да си част от екипа, Тим?

— Мислех, че не можете да си позволите още един полицай на заплата. Да не би случайно да са ви увеличили бюджета?

— Де да беше така. Но Бил Уиклоу напуска полицията в края на годината. Мислех си, че двамата с него можете да си размените длъжностите. Той ще обикаля центъра нощем, а ти обличаш униформата и отново ще можеш да носиш оръжие. Говорих с Бил. Той каза, че нощните обходи го устройват, поне за известно време.

— Може ли да си помисля?

— Разбира се. — Шериф Джон стана. — До края на годината има още пет месеца. Всички ще се радваме да се присъединиш към нас.

— Дори полицай Гъликсън?

Шериф Джон се ухили.

— Човек трудно може да спечели благоразположението на Уенди, но след снощи ще ти е малко по-лесно.

— Наистина ли? Ако я поканя на вечеря, как мислите, че ще реагира?

— Мисля, че ще се съгласи, стига да не я заведеш в „Гостилницата на Бев“. Хубаво момиче като нея би очаквало да го заведеш поне в „Раундъп“ в Дънинг. Или в онзи мексикански ресторант в Хардивил.

— Благодаря за съвета.

— Няма защо. А ти си помисли за работата.

— Непременно.

Тим наистина се замисли сериозно по въпроса. И още го обмисляше, когато една гореща нощ в края на лятото адът се отприщи.