Стивън Кинг
Институтът (74)

8.

Щом след петнайсет минути я видя, Люк си помисли: „Тази жена е още по-болна отпреди“.

Тя разчистваше стаята на близначките и в момента сваляше плакатите с принцове и принцеси от филми на „Дисни“ и ги прибираше внимателно в един кашон. Чаршафите и завивките от леглата на малките Г-та вече бяха свалени и натрупани в коша заедно с другите мръсни дрехи, които Морийн беше събрала.

— Къде е Герда? — попита Люк. Питаше се и къде са Грета и Хари, а да не говорим за другите деца, които сигурно бяха загинали вследствие на безсмислените експерименти. Дали в тази адска дупка някъде имаше крематориум? Може би далеч долу на ниво F? В такъв случай сигурно бе оборудван с изключително модерни филтри, иначе щеше да надуши пушека от горящи деца.

— Не ми задавай въпроси, за да не те лъжа. Изчезвай оттук, момче, върви си по пътя. — Говореше рязко и сухо, раздразнено, но само се преструваше. Дори слабата телепатична способност се оказваше полезна.

Люк си взе ябълка от купата с плодове в столовата и кутия „Раундъп“ (ПУШЕТЕ СЪЩО КАТО ТАТКО) от автомата. Захарните цигари му напомниха за Калиша и му стана мъчно, но също така го накараха да се почувства по-близо до нея. Надзърна навън към площадката, където осем деца използваха съоръженията — направо стълпотворение в сравнение с деня, в който бе пристигнал той. Ейвъри седеше на дунапрена до батута с глава, отпусната върху гърдите, и затворени очи, дълбоко заспал. Люк не се изненада — фъстъкът беше изкарал тежка нощ.

Някой го тупна по рамото, силно, но не агресивно. Люк се обърна и видя Стиви Уипъл — едно от новите попълнения.

— Онова снощи с рижавия великан и малкото момиченце беше ужасно — каза Стиви.

— Да, ужасно беше.

— А тази сутрин онези с червените униформи дойдоха и отведоха пънкарката в Задната половина.

Люк го изгледа стъписано.

— Хелън ли?

— Да, нея. Това място е отвратително — заяви Стиви, загледан в площадката. — Иска ми се да имах например реактивни ботуши. Ще излетя оттук толкова бързо, че ще ти се завие свят.

— Реактивни ботуши и бомба — каза Люк.

— Моля?

— За да взривиш шибания Институт и да отлетиш чак после.

Стиви обмисли думите му бавно, след което се засмя.

— Да, бива си я идеята. Гръмваме това място с бомбата, после палим реактивните ботуши и изчезваме. Ей, да ти се намира излишен жетон? Огладнявам по това време на деня, а не си падам много по ябълки. Предпочитам „Туикс“. Или лучени кръгчета. Обожавам лучени кръгчета.

Люк, който беше получил доста жетони, докато поддържаше имиджа си на добро момче, даде на Стиви Уипъл три и му пожела добър апетит.