Стивън Кинг
Институтът (69)

3.

Два или три пъти по време на експедициите си Люк се спря пред стаята за почивка на ниво B, където се водеха интересни и осветляващи разговори. Този салон се използваше от персонала, както и от групички външни хора, които понякога пристигаха с куфари в ръка, върху чиито дръжки обаче нямаше самолетни етикети за багаж. Щом видеха Люк — например докато пиеха вода от близката чешмичка или се преструваха, че четат някой плакат за хигиенни изисквания — повечето се правеха, че не го забелязват, сякаш беше част от мебелировката. Хората в тези групи бяха вечно смръщени и Люк все повече се убеждаваше, че те са ловците на Института. Изглеждаше логично, защото сега в Западното крило имаше повече деца. Веднъж Люк чу Джо да казва на Хадад — двамата бяха големи приятели — че Институтът е като крайбрежното градче на Лонг Айланд, където бил отраснал.

— Редуват се приливи и отливи.

— Напоследък по-често е отлив — отбеляза Хадад и вероятно беше прав, но към края на юли определено започна прилив на нови попълнения.

Някои от тези групи се състояха от трима души, други от четирима. На Люк му приличаха на военни, може би само защото всички мъже бяха късо подстригани, а жените носеха косите си на стегнати кокове. Чу санитар да нарича една от групите Смарагд. Един техник нарече друга Червен рубин. Въпросната група се състоеше от трима души — две жени и един мъж. Люк знаеше, че именно Червен рубин беше групата, дошла в Минеаполис, за да убие родителите му и да отвлече него. Опита да научи имената им, като слушаше не само с ушите си, но и с ума си, и разбра само едно: жената, която го бе напръскала със спрей в лицето през последната му нощ във Фалкън Хайтс, се казваше Мишел. Когато тя го зърна в коридора, докато се навеждаше да пие от чешмичката, очите й го подминаха… но се върнаха върху него след секунда-две.

Мишел.

Още едно име, което трябваше да запомни.

Не му отне дълго да потвърди теорията си, че именно тези хора бяха натоварени със задачата да водят нови деца с телекинетични и телепатични способности. Група Смарагд седеше в стаята за почивка и докато Люк стоеше отвън и четеше плаката с хигиенните изисквания за пореден път, чу как един от мъжете от Смарагд казва, че трябва отново да тръгват, за да вземат ново попълнение от Мисури. На следващия ден едно зашеметено четиринайсетгодишно момиче, Фрида Браун, се присъедини към нарастващата им група в Западното крило.

— Мястото ми не е тук — каза тя на Люк. — Станала е грешка.

— Колко хубаво би било да е грешка — отвърна Люк и й обясни как може да се сдобие с жетони. Не беше сигурен, че тя го разбира, но след време щеше да схване. След време всички схващаха.