Стивън Кинг
Институтът (194)

6.

Навън, между задните стълби и градината, растеше стар дъб. Люк Елис — родом от Минеаполис, Минесота, обичан някога от Хърб и Айлин Елис, някогашен приятел на Морийн Алвърсън, Калиша Бенсън, Ник Уилхолм и Джордж Айлс — седна под него. Опря лакти на коленете си и погледна към хълмовете, които полицай Уенди наричаше Ролъркоустър Хилс.

„Бях приятел и на Ейвъри — помисли си той. — Ейвъри всъщност ги спаси. Ако в случая има герой, то това не съм аз. Героят е Ейвстър.“

Извади смачканата цигарена кутия от джоба си и извади една цигара. Спомни си за първия път, когато бе видял Калиша, седнала на пода с такава цигара в уста. „Искаш ли? — попитала го бе тя. — Малко захар ще те ободри. На мен винаги ми помага.“

— Как мислиш, Ейвстър? Ще ме ободри ли?

Цигарата го ободри, макар да не знаеше защо: определено нямаше научни доказателства по въпроса. Погледна в кутията и видя, че са останали още две-три цигари. Можеше да ги изяде сега, но май щеше да е по-добре да изчака.

По-добре да си ги запази за после.