Стивън Кинг
Институтът (6)

5.

Рижавият полицай се оказа заместник-шериф Тагарт Фарадей. Той придружи Тим в участъка, където познатите миризми на дезинфектант и амоняк нахлуваха в основното помещение от отделението с четири килии в дъното. След като представи Тим на Вероника Гибсън, полицайка на средна възраст, която дежуреше на телефона този следобед, Фарадей поиска да види шофьорската му книжка и поне още един личен документ. Освен книжката Тим извади и полицейската си карта от Сарасота, без да опитва да прикрие факта, че беше изтекла преди девет месеца. Въпреки това, след като я видяха, отношението на полицаите се промени малко.

— Не сте от окръг Феърли — отбеляза Рони Гибсън.

— Така е — потвърди Тим. — Не съм тукашен. Но бих могъл да стана, ако ме вземат за нощен пазач.

— Заплатата е ниска — уточни Фарадей. — А и не зависи от мен. Шериф Ашуърт наема и уволнява.

Рони Гибсън добави:

— Предишният ни нощен пазач се пенсионира и се премести в Джорджия. Ед Уитлок. Разболя се от АЛС, онази болест на Лу Гериг. Добър човек, а каква злощастна съдба. Но там има роднини, които се грижат за него.

— Все на добрите хора се случват най-големите гадости — съгласи се Таг Фарадей. — Дай му да попълни молба, Рони. — После се обърна към Тим. — Ние сме малък участък, господин Джеймисън, общо седем полицаи, двама от тях на половин работен ден. Само толкова могат да си позволят данъкоплатците. Шериф Джон в момента патрулира. Ако не се появи до пет, най-късно до пет и половина, значи се е прибрал вкъщи за вечеря и ще дойде чак утре сутринта.

— Аз така или иначе ще пренощувам в града. Ако, разбира се, мотелът работи.

— О, мисля, че Норбърт има доста свободни стаи — каза Рони Гибсън. Двамата с рижавия се спогледаха и се разсмяха.

— Изглежда, заведението не е четири звезди.

— Без коментар — рече Гибсън, — но ви съветвам да проверите чаршафите за малки червени буболечки преди да си легнете. Защо напуснахте Сарасота, господин Джеймисън? Изглеждате ми млад за пенсия.

— Този въпрос ще обсъдя с началника ви, ако, естествено, ме покани на интервю.

Двамата полицаи отново се спогледаха, този път по-дълго, след което Таг Фарадей каза:

— Върви да донесеш молба на човека, Рони. Приятно ми беше да се запознаем. Добре дошли в Дюпрей. Ако се държите подобаващо, ще се спогодим чудесно. — И след тези думи си тръгна и остави последиците от неподобаващото поведение отворени за интерпретация. През решетките на прозореца Тим видя как старият джип излиза на заден ход от паркинга и поема по късата главна улица на Дюпрей.

Молбата за кандидатстване беше закачена върху пластмасова подложка. Тим седна на един от трите стола до лявата стена, остави сака на пода между краката си и започна да я попълва.

„Нощен пазач — помисли си. — Проклет да съм!“