Стивън Кинг
Институтът (71)

5.

На другата вечер в столовата имаше петнайсетина деца, някои си говореха, други се смееха, а част от новодошлите плачеха или крещяха. На Люк му се струваше, че Институтът в известен смисъл е като някоя от онези стари лудници, в които просто са затваряли лудите и не са ги лекували.

Хари го нямаше, когато вечерята започна, а беше пропуснал и обяда. Люк не обръщаше особено внимание на здравеняка, но нямаше как да не го забележи по време на хранене, защото Герда и Грета винаги седяха с него, по една от двете му страни с еднаквите си дрехи, и го гледаха с блеснали очи, докато той дърдореше за ралита, кеч, любимите си сериали и живота „на юг в Селма“. Ако някой му кажеше да млъква, двете Г-та отправяха унищожителни погледи към натрапника.

Тази вечер близначките се хранеха сами и изглеждаха крайно недоволни от този факт. Запазили бяха обаче място на Хари помежду си и когато той влезе в столовата бавно, с поклащащо се шкембе и изгорял от слънцето, момиченцата се спуснаха към него с радостни възгласи. Но Хари едва ги забеляза. Погледът му беше отнесен и очите му като че ли гледаха в различни посоки. Брадичката му лъщеше от лиги, а на чатала му имаше мокро петно. Разговорите замряха. Най-новите попълнения изглеждаха озадачени и ужасени; онези, които бяха в Института достатъчно дълго, че да минат някои тестове, се споглеждаха разтревожено.

Люк и Хелън също се спогледаха.

— Ще се оправи — каза тя. — На някои им се отразява по-зле…

Ейвъри седеше до нея и хвана с две ръце едната й ръка. Заговори със зловещо спокойствие:

— Няма да се оправи. Никога.

Хари изкрещя, падна на колене, а после се просна по очи. От носа и устните му шурна кръв и се разтече по балатума. Първо започна да трепери, а после получи гърч, при което краката му бяха обхванати от спазми, а ръцете му затупкаха по пода. Заръмжа — не като животно, а като двигател, форсиран на ниска предавка. Преобърна се по гръб, без да спира да ръмжи, а от мърдащите му трескаво устни пръсна кървава пяна. Зъбите му тракаха.

Герда и Грета се разпищяха. Докато Гладис дотича от коридора, а Норма от тезгяха, една от близначките клекна и опита да прегърне Хари. Огромната му дясна длан се вдигна, замахна и изсвистя във въздуха. Удари я по бузата с толкова страшна сила, че тя отхвърча. Главата й се блъсна в стената с тъп звук. Другата близначка се спусна към сестра си с писъци.

В столовата настана хаос. Люк и Хелън останаха седнали, Хелън прегърнала Ейвъри през раменете (май по-скоро за да успокои себе си, отколкото момчето: Ейвъри изглеждаше невъзмутим), но много от другите деца се тълпяха около гърчещия се Хари. Гладис изблъска няколко от тях настрани и изсъска:

— Отдръпнете се, идиоти! — Тази вечер нямаше широка фалшива усмивка.

Започнаха да пристигат и други служители на Института: Джо и Хадад, Чад, Карлос, няколко непознати, включително един в цивилни дрехи, който явно тъкмо бе застъпил на смяна. Хари се гърчеше и подскачаше, сякаш по пода течеше ток. Чад и Карлос притиснаха ръцете му към пода. Хадад го удари с шоковата палка в слънчевия сплит и когато това не спря гърчовете, Джо го удари във врата, а пращенето на палката се чу ясно въпреки глъчката от объркани гласове. Тялото на Хари изведнъж се отпусна. Очите му бяха изхвръкнали от орбитите под полузатворените клепачи. От ъгълчетата на устата му се стичаше пяна. Върхът на езика му стърчеше между устните.

— Всичко е наред, ситуацията е под контрол! — извика Хадад. — Връщайте се по масите! Той е добре!

Децата започнаха да се отдръпват, вече смълчани, но без да откъсват погледи от Хари. Люк се наведе към Хелън и й каза тихичко:

— Струва ми се, че той не диша.

— Възможно е. Но виж нея. — Хелън посочи към близначката, която се беше блъснала в стената. Люк видя, че очите й са изцъклени, а главата й изглеждаше килната под странен ъгъл. По едната й буза се стичаше кръв и капеше по ръкава на роклята й.

— Събуди се! — изкрещя другата близначка и започна да я разтърсва. От масите като вихър се разхвърчаха прибори; деца и възпитатели залегнаха. — Събуди се, Хари не искаше да те нарани, събуди се, СЪБУДИ СЕ!

— Коя е Грета и коя е Герда? — обърна се Люк към Хелън, но му отговори Ейвъри със същия зловещо спокоен тон:

— Онази, която крещи и мята прибори, е Герда. Мъртвата е Грета.

— Не е мъртва! — възрази шокирано Хелън. — Не е възможно!

Ножове, вилици и лъжици се надигнаха до тавана („Аз никога не бих могъл да го постигна“, помисли си Люк) и после паднаха с дрънчене.

— Мъртва е — каза Ейвъри. — Хари също. — Той стана и хвана с една ръка Хелън, а с другата Люк. — Харесвах Хари, нищо че ме блъсна. Вече не съм гладен. — Погледна ги и добави спокойно: — На вас също ви се отяде.

Тримата излязоха незабелязани от столовата, като заобиколиха отдалеч пищящата близначка и мъртвата й сестра. Доктор Еванс излезе от асансьора и забърза по коридора. Изглеждаше разтревожен и ядосан. Вероятно и на него му се беше наложило да прекъсне вечерята си.

Зад тях Карлос викаше:

— Всичко с тях е наред, деца! Седнете и си довършете вечерята, те са добре!

— Точките го убиха — каза Ейвъри. — Доктор Хендрикс и доктор Еванс не биваше да му показват точките, нищо че е розов. Може би е имал твърде висок МНФ. А може и причината да е друга, някаква алергия например.

— Какво е МНФ? — попита Хелън.

— Не знам. Знам само, че на онези деца, при които е много висок, не бива да им бият от силните инжекции, докато не отидат в Задната половина.

— Ти знаеш ли? — обърна се тя към Люк.

Той поклати глава. Калиша го беше споменала веднъж, а и беше чувал това съкращение един-два пъти по време на експедициите си. Замисли се дали да не потърси в интернет какво означава, но реши, че това вероятно ще задейства някоя аларма.

— На теб не са ти правили от силните инжекции, нали? — обърна се Люк към Ейвъри. — Не са те подлагали на специалните тестове?

— Не. Но ще го направят. В Задната половина. — Ейвъри го погледна намръщено. — Доктор Еванс нарича точките Светлини на Щази. Може да загази заради онова, което направи на Хари. Дано. Много ме е страх от светлините. И от силните инжекции. Те са много мощни.

— Мен също — призна Хелън. — Инжекциите, които ми бият, са достатъчно неприятни.

Люк понечи да им каже за инжекцията, от която му се беше свило гърлото, и за двете, от които беше повърнал (като виждаше проклетите точки при всеки стомашен спазъм), но те му се струваха дребна работа в сравнение с последиците за Хари.

— Направете път, деца — каза Джо.

Те се прилепиха до стената близо до плаката с надпис: РЕШИХ ДА БЪДА ЩАСТЛИВ! Джо и Хадад минаха покрай тях с тялото на Хари Крос. Карлос носеше момиченцето със счупения врат. Главата й се люшкаше над ръката му, косата й беше провиснала. Люк, Хелън и Ейвъри ги наблюдаваха, докато се качиха в асансьора, и Люк изведнъж се запита дали моргата е на ниво E или на ниво F.

— Приличаше на кукла — промълви неволно той. — Приличаше на собствената си кукла.

Ейвъри, чието злокобно спокойствие на оракул всъщност се дължеше на шока, се разплака.

— Прибирам се в стаята си — каза Хелън. Потупа Люк по рамото и целуна Ейвъри по бузата. — Ще се видим утре, момчета.

Само че не се видяха. Сините възпитатели я отведоха през нощта и повече не я видяха.