Стивън Кинг
Институтът (188)

32.

Малко преди клона на банка „Сиймънс Тръст“ в Милинокет да отвори в девет сутринта, касиерката Сандра Робишо повика управителя от кабинета му и му каза:

— Имаме проблем. Вижте това.

Тя седна пред монитора, на който вървеше запис от охранителната камера на банкомата. Брайън Стиърнс седна до нея. Камерата се включваше само когато някой използваше банкомата, а в малкото северно градче в Мейн това обикновено означаваше, че не се включва по цяла нощ и се пробужда за първите си клиенти към шест часа. Часовникът на екрана показваше, че гледат кадри от 5:18. Стиърнс видя как петима души отиват при банкомата. Четирима от тях бяха вдигнали блузите си над устите и носовете като бандити от стар уестърн. Петият имаше рекламна бейзболна шапка, нахлупена ниско над очите. Стиърнс прочете надписа върху нея: ХАРТИЕНА ПРОМИШЛЕНОСТ МЕЙН.

— Приличат ми на деца!

Сандра кимна.

— Освен ако не са джуджета, което ми се струва малко вероятно. Гледайте сега, господин Стиърнс.

Децата се хванаха за ръце и образуваха кръг. През картината на екрана преминаха няколко линии като от електрическо смущение. И тогава от отвора на банкомата започнаха да хвърчат пари. Все едно гледаха ротативка да пуска голямата печалба.

— Какво, по дяволите, е това?

Сандра поклати глава.

— Представа нямам, но са изтеглили над две хиляди долара, а банкоматът не пуска повече от осемстотин наведнъж. Така е настроен. Предполагам, че трябва да уведомим някого, но не знам кого.

Стиърнс не отговори. Само наблюдаваше стъписан как малките бандити — изглеждаха като ученици от прогимназията — прибраха парите.

След това си тръгнаха.