Стивън Кинг
Институтът (29)

4.

— Майната му — каза Ники и отново седна на пейката. Най-накрая отметна косата от очите си. — Звънецът скоро ще бие, а след обяд трябва да ходя на очен тест и да се блещя в бялата стена. Да видим колко те бива, Елис. Ти си на ход.

На Люк изобщо не му се играеше шах. Имаше още хиляди въпроси — предимно свързани с боцкането за точки — но може би сега не му беше времето. Имаше опасност да се претовари с информация. Премести пешка с две квадратчета. Ники също игра с една от пешките си. Люк отговори, като премести офицера и застраши пешката на Ники. След миг колебание Ники премести царицата с четири квадратчета по диагонал и това в общи линии реши играта. Люк премести своята царица, изчака Ники да направи ход, който беше без значение, след което плъзна с лекота царицата си до царя на Ники.

Ники огледа намръщено дъската.

— Шах и мат? В четири хода? Сериозно?

Люк сви рамене.

— Тази тактика се нарича Академичен мат и се получава само ако играеш с белите фигури. Следващия път ще забележиш какво правя и ще ми противодействаш. Най-добрият вариант е да преместиш пешката пред царицата с две квадратчета напред или пешката пред царя с едно квадратче.

— Ако играя така, можеш ли пак да ме победиш?

— Възможно е. — Това беше дипломатичният отговор. Реалистичният би бил: естествено.

— Да му се не види! — Ники продължаваше да разглежда внимателно дъската. — Супер яко! Кой те научи?

— Прочетох няколко книги.

Ники вдигна очи, сякаш за пръв път виждаше Люк ясно, и зададе въпроса на Калиша от по-рано:

— Колко умен си всъщност?

— Достатъчно, че да те бие — намеси се Айрис, което спести на Люк необходимостта да отговори.

В този момент се разнесе меко двутонно звънтене: звънецът.

— Да вървим на обяд — каза Калиша. — Умирам от глад. Ела, Люк. Губещият ще прибере дъската.

Ники насочи показалец към нея все едно е пистолет и оформи с устни думите бум-бум, но с усмивка. Люк стана и тръгна след момичетата. На вратата към салона Джордж го догони и го хвана за лакътя. Люк знаеше от книгите по социология (както и от личен опит), че децата в група са склонни да попадат в определени, лесно разпознаваеми роли. Ако Ники Уилхолм беше бунтарят на тази група, то Джордж Айлс беше шутът. Чак сега изглеждаше напълно сериозен. Той заговори бързо и тихо:

— Ник е свестен, харесвам го, а момичетата са луди по него, сигурно и на теб ще ти допадне и това е чудесно, но не го превръщай в свой идол. Той отказва да приеме, че няма бягане оттук, но това е факт, затова си подбирай битките. Точките например. Когато ги видиш, кажи, че си ги видял. Когато не ги видиш, си признай, че не ги виждаш. Недей да лъжеш. Защото те знаят.

Ники ги настигна.

— Какво дърдориш, Джорджи?

— Искаше да знае откъде идват бебетата — отговори Люк. — Казах му да пита теб.

— О, боже, поредният шибан комедиант. Само това ни трябва. — Ники сграбчи Люк за врата и се престори, че го души, което Люк се надяваше, че е знак за симпатия. Може би дори уважение. — Хайде, да вървим да ядем.