Стивън Кинг
Институтът (54)

17.

Вечерта Люк отново отвори сайта Господин Грифин, въведе уебадреса на „Стар Трибюн“ и се взира в екрана близо три минути, но се отказа преди да натисне клавиша за изпълнение на търсенето. „Страхливец — помисли си. — Аз съм страхливец. Ако са мъртви, трябва да разбера.“ Само дето не знаеше как би могъл да научи тази новина, без да се срине напълно. А и какъв смисъл имаше?

Вместо това написа в търсачката АДВОКАТИ ПО ФИНАНСОВО ПРАВО ВЪРМОНТ. Вече беше проучил въпроса, но си каза, че винаги е добре да провери отново. А и така щеше да убие малко време.

След двайсет минути угаси компютъра и докато се чудеше дали да се разходи и да види кой е в салона (най-много би предпочел да види Калиша, ако не беше заспала пияна), цветните петна се появиха отново. Въртяха се пред очите му и светът започна да изчезва. Да се отдалечава като влак, потеглящ от гарата, докато той гледа от перона.

Опря глава на затворения лаптоп и започна да си поема бавно и дълбоко въздух, като си казваше да се държи, само да се държи. Повтаряше си, че ще му мине, и не си позволяваше да се запита какво ще прави, ако не му мине. Поне можеше да преглъща. Преглъщаше нормално и след малко усещането, че се отделя от тялото си — че навлиза във вселена от вихрещи се светлини — действително премина. Не знаеше колко време е прекарал в това състояние, може би само минута-две, но имаше чувството, че е много по-дълго.

Отиде в банята и си изми зъбите, като през цялото време се гледаше в огледалото. Може би знаеха за точките, вероятно знаеха за точките, но не и за другото. Люк нямаше представа какво изображение бе имало на първата карта, както и на третата, но на втората имаше момче на колело, а на четвъртата — малко кученце с топка в устата. Черно куче, червена топка. Изглежда, в крайна сметка наистина беше телепат.

Или беше станал телепат.

Изплакна уста, угаси лампата, съблече се в тъмното и легна на кревата. Светлините го бяха променили. Лекарите осъзнаваха, че е възможно това да се случи, но не бяха сигурни. Люк нямаше представа откъде знае това, но…

Той беше опитно зайче, може би всички бяха такива, но децата с по-слаби телекинетични и телепатични способности — розовите — биваха подлагани на допълнителни тестове. Защо? Дали защото не бяха така ценни? Защото нямаше да представляват сериозна загуба, ако нещо се обърка? Нямаше как да е сигурен, но му се струваше много вероятно. Лекарите вярваха, че експериментът с картите е бил неуспешен. Чудесно. Те бяха лоши хора, а да пазиш тайни от лошите е добре, нали? Но му хрумна, че светлините може би имат и друга цел освен да засилят способностите на розовите, защото ги прожектираха и на децата с по-силно развита телекинеза и телепатия като Калиша и Джордж. Каква би могла да е другата цел?

Не знаеше. Знаеше само, че точките изчезнаха, че Айрис е изчезнала и че точките може и да се върнат, но не Айрис. Айрис беше отишла в Задната половина и повече нямаше да я видят.