Стивън Кинг
Институтът (58)

21.

На другата сутрин Джо и Хадад отново го заведоха на ниво C, където го накараха да изпие бариев разтвор. Тони стоеше до него с палка в ръка, готов да му пусне ток, ако възрази. След като изпи разтвора го отведоха до кабинка с размерите на тоалетна в крайпътно заведение и му направиха рентгенови снимки. Дотук всичко вървеше нормално, но на излизане от кабинката получи спазми и се преви на две.

— Да не си повърнал на пода! — каза Тони. — Ако ще драйфаш, върви на мивката в ъгъла.

Твърде късно. Люк избълва закуската си с гарнитура от бариево пюре.

— По дяволите! След като приключиш, ще почистиш. Искам подът да лъщи така, че да можеш да го оближеш с език.

— Аз ще почистя — предложи Хадад.

— В никакъв случай. — Тони не го погледна, нито повиши глас, но въпреки това Хадад потрепери. — Ти можеш да донесеш кофа и парцал. Останалото ще свърши Люк.

Хадад ги донесе. Люк успя да напълни кофата с вода от мивката в ъгъла, но все още имаше стомашни спазми и ръцете му трепереха прекалено силно, за да успее да я свали от умивалника, без да разплиска пяна навсякъде. Джо му помогна с кофата и му прошепна на ухо:

— Дръж се, малкият.

— Просто му дай парцала — нареди Тони и Люк разбра — по новия начин, по който разбираше някои неща, — че изпитва голяма наслада.

Люк избърса повръщаното и мина още няколко пъти с парцала. Тони огледа пода, заяви, че не е почистил качествено, и му нареди да избърше отново. Спазмите бяха утихнали и този път Люк успя да напълни кофата и да я свали от мивката сам. Хадад и Джо седяха и обсъждаха шансовете на Янките срещу Падретата от Сан Диего, очевидно любимите им отбори. На връщане към асансьора Хадад го потупа по гърба и каза:

— Добре се справи, Люк. Имаш ли жетони да му да дадем, Джоуи? Моите свършиха.

Джо му даде четири жетона.

— За какво правят всички тези тестове? — попита Люк.

— За най-различни неща — отвърна Хадад. — Не се тревожи.

Това беше може би най-глупавият съвет, който някога беше получавал.

— Ще се изляза ли някога оттук?

— Разбира се — отговори му Джо. — Само че няма да си спомняш нищичко.

Лъжеше. Отново не беше точно четене на мисли, поне както Люк си го представяше — да чува думи в съзнанието си (или да ги вижда като надписите в долната част на екрана по време на новинарските емисии): просто знаеше, както знаеше, че има гравитация или че корен квадратен от две е ирационално число.

— Колко още теста ще ми правят?

— О, не се притеснявай, ще си доста зает — каза Джо.

— Само гледай да не повърнеш пак в краката на Тони Физале — добави Хадад и се разсмя гръмко.