Стивън Кинг
Институтът (131)

17.

Шериф Джон Ашуърт се прибра в Дюпрей в осемнайсет часа и двайсет минути. На две хиляди километра на север замаяни деца пускаха цигари и кибрити в кошници на влизане в киносалон, където щяха да гледат филм, в който главната роля се изпълняваше от проповедник от Индиана с много влиятелни в политиката приятели.

Шерифът спря на прага и огледа голямото основно помещение на участъка с ръце на добре подплатените си с тлъстинки хълбоци. Забеляза, че всичките му подчинени са се събрали с изключение на Рони Гибсън, която беше на почивка във вилата на майка си в Сейнт Питърсбърг. Тим Джеймисън също беше тук.

— Виж ти — рече той. — Не е възможно да ми организирате парти изненада за рождения ден, защото нямам рожден ден. А кой е това? — посочи момчето на малкия диван в чакалнята. Люк се беше свил в зародишна поза, доколкото тясната мебел позволяваше. Ашуърт се обърна към Таг Фарадей, най-старшия от заместниците му. — Освен това, така между другото, би ли ми казал кой го е подредил така?

Вместо да отговори, Таг се обърна към Тим и му направи жест, който гласеше: „Имаш думата“.

— Казва се Люк Елис и никой от нас не го е бил — започна Тим. — Скочи от товарен влак и се блъсна в един семафор. От това са му синините. А що се отнася до превързаната рана, малкият твърди, че е бил отвлечен и похитителите сложили проследяващо устройство на ухото му. Твърди, че го е отрязал, за да се отърве от чипа.

— С джобно ножче — добави Уенди.

— Родителите му са мъртви — доложи Таг. — Убити. Тази част от историята му е вярна. Проверих. Жестоко убити в дома си в Минесота.

— Но твърди, че мястото, от което е избягал, се намира в Мейн — додаде Бил Уиклоу.

Ашуърт замълча за момент с ръце все още на кръста и погледна от подчинените си и нощния пазач към спящото на дивана момче. Разговорът очевидно не беше смутил Люк — той спеше непробудно. Най-накрая шериф Джон погледна отново целия полицейски състав.

— Започвам да съжалявам, че не останах да вечерям с майка си.

— О, тя зле ли се чувстваше? — поинтересува се Бил.

Шериф Джон не му отговори.

— Ако приемем, че не сте се напушили с трева до един, може ли някой да ми обясни всичко отначало.

— Седнете — каза Тим. — Ще ви разкажа цялата история, а после е добре да прегледате това. — Той сложи флаш паметта на диспечерския пулт. — Тогава ще решите как да постъпите.

— Няма да е зле и да се обадите в полицията в Минеаполис или в Щатската полиция в Чарлстън — каза полицай Бъркет. — Може би и на двете места. — Той кимна към Люк. — Нека те решат какво да го правят.

Ашуърт седна.

— Всъщност се радвам, че се прибрах по-рано. Този случай е доста интересен, не мислите ли?

— Много — съгласи се Уенди.

— Ами да. По принцип тук рядко стават интересни неща, тъй че разнообразието може да ни се отрази добре. Полицаите от Минеаполис подозират ли го в убийството на родителите?

— Така излиза от статиите във вестниците — отвърна Таг. — Само че не го казват директно, нали е малолетен.

— Момчето е невероятно умно — каза Уенди. — Но иначе изглежда е добро дете.

— Е, в края на краищата някой друг ще реши дали е добро или лошо дете, но засега разпали любопитството ми. Бил, стига си си играл с часовника преди да го счупиш и ми донеси една кока-кола от кабинета.