Стивън Кинг
Институтът (49)

12.

След обяда Джордж предложи да играят бадминтон трима срещу трима: той, Ники и Хелън срещу Люк, Калиша и Айрис. Заяви, че в отбора на Ники като бонус може да се включи и Ейвъри.

— Той не е бонус, а потенциална щета — каза Хелън и махна към рояка гадинки, кръжащ около главата й.

— Какво е потенциална щета? — попита Ейвъри.

— Ако искаш да знаеш, прочети ми мислите — отвърна Хелън. — Освен това бадминтонът е за женчовци, които не могат да играят тенис.

— Я каква приятна компания се оказа ти — рече Калиша.

Хелън, която вече вървеше към масите за пикник и шкафа с игрите, вдигна среден пръст през рамо, без да се обръща. И го размаха. Айрис предложи да играят Ники и Джордж срещу Люк и Калиша, а тя да съдийства. Ейвъри каза, че ще й помага. След като всички се съгласиха на този вариант, играта започна. Резултатът беше десет на десет точки, когато вратата на салона се отвори и на площадката излезе новото момче, което почти успяваше да върви в права линия. Изглеждаше зашеметено от упойващото вещество, което още не беше напуснало организма му. Изглеждаше също адски ядосано. Беше към метър и осемдесет и някъде на шестнайсет. Имаше забележително шкембе — за момента от обилно хранене, а с годините вероятно щеше да се превърне в бирено шкембе — но загорените му от слънцето ръце бяха мускулести, а раменете — широки, вероятно от вдигане на тежести. Бузите му бяха обсипани с лунички и младежки пъпки. Очите му бяха зачервени и раздразнени. Всички спряха да го огледат.

Шепнейки, без да мърда устни, като затворник на разходка в двора, Калиша каза:

— Това е Невероятния Хълк.

Новият спря до батута и ги огледа. Заговори бавно, на изблици, сякаш подозираше, че се обръща към туземци, които не знаят английски.

— Каква… по дяволите… е тази… шибания?

Ейвъри изтича при него.

— Това е Институтът. Аз съм Ейвъри. Ти как се…

Новият сложи ръка върху брадичката на Ейвъри и го блъсна. Не силно, почти разсеяно, но детето се просна на един от дунапрените около батута и зяпна новодошлия с изражение на шок и изненада. Новият не му обърна внимание, нито на играчите на бадминтон, нито на Айрис, нито на Хелън, която беше застинала с карта в ръка, докато редеше пасианс. Изглежда, си говореше сам.

— Каква… по дяволите… е тази… шибания? — повтори той и махна раздразнено към насекомите.

Също като Люк при първото му излизане на площадката, Новия не се беше намазал с крема против насекоми. Гадинките не само кръжаха около него, ами и нападаха и пробваха потта му.

— Ех, човече — обади се Ники. — Не биваше да блъскаш Ейвстър така. Той се опитваше да те посрещне любезно.

Новия най-накрая им обърна някакво внимание. Завъртя се към Ник.

— Кой… си ти… мамка му?

— Ник Уилхолм. Помогни на Ейвъри да стане.

— Какво?

Ник изглеждаше невероятно търпелив.

— Ти го блъсна, така че му помогни да стане.

— Аз ще му помогна — каза Калиша и се спусна към батута. Наведе се да хване Ейвъри за ръката, но Новия блъсна и нея. Калиша не падна върху дунапрените, а се просна върху чакъла и си обели коляното.

Ник хвърли ракетата за бадминтон и отиде при Новия. Сложи ръце на кръста си.

— А сега помогни и на двамата да станат. Знам, че си объркан, но това не оправдава постъпката ти.

— И ако не го направя, какво?

Ники се усмихна.

— Тогава ще те ступам, дебелако.

Хелън Симс гледаше с интерес от масата за пикник. Джордж явно реши да се отправи към по-безопасна територия и тръгна към вратата към салона, като заобиколи Новия отдалеч.

— Не се занимавай с него, щом е решил да се държи като кретен — каза Калиша на Ники. — Ние сме добре, нали, Ейвъри? — Тя му помогна да стане и заотстъпва назад.

— Да, добре сме — потвърди Ейвъри, но по пухкавите му бузки отново се стичаха сълзи.

— Кого наричаш кретен, кучко?

Отговори Ник:

— Явно теб, тъй като си единственият кретен тук. — Той направи крачка напред към Новия. Люк беше впечатлен от контраста. Новия приличаше на брадва; Ники на шпага. — Трябва да се извиниш.

— Мамката ти на теб и на извинението ти — каза Новия. — Не знам какво е това място, но определено няма да остана тук. А сега се разкарайте.

— Никъде няма да ходиш — каза Ники. — Тук си за неопределено време като всички нас. — И се усмихна хладно.

— Престанете! — намеси се Калиша. Прегърнала беше Ейвъри през рамо и Люк нямаше нужда от телепатични способности, за да разбере какво си мисли, защото и той си мислеше същото: Новия тежеше поне с трийсет килограма повече от Ники, може би дори трийсет и пет, и макар да имаше шкембе, ръцете му приличаха на парни чукове.

— Последно предупреждение — каза Новия. — Разкарай се или ще те смеля от бой.

Джордж, изглежда, беше променил решението си да се прибере вътре. Сега се приближаваше бавно към Новия, не в гръб, а отстрани. В гръб към побойника вървеше Хелън, бавно, с онова поклащане на ханша, на което Люк така се възхищаваше. По лицето й играеше усмивчица.

Джордж стисна устни и сбърчи чело. Насекомите, които кръжаха около двете момчета, внезапно се събраха на рояк и се стрелнаха към лицето на Новия, сякаш понесени от невидим порив на вятъра. Новия вдигна ръка към очите си и замаха. Зад гърба му Хелън падна на колене, а Ники го блъсна. Новия се просна наполовина върху чакъла, наполовина върху асфалта.

Хелън скочи на крака и заприпка назад, като се смееше и сочеше Новия:

— Така ти се пада, здравеняко, така ти се пада, така ти се пада!

С разярен рев Новия започна да се надига. Но преди да успее да стане, Ник пристъпи напред и го изрита в бедрото. Силно. Новия изпищя, хвана се за крака и вдигна колене към гърдите си.

— Божичко, престанете! — извика Айрис. — Нямаме ли достатъчно проблеми и без това?

Старият Люк вероятно би се съгласил, но новият Люк — този в Института — не беше съгласен.

— Той започна. И си го заслужава.

— Ще ми паднеш ти! — изхлипа Новия. — Всичките ще ви спипам! Биете се нечестно! — Лицето му беше добило притеснително тъмен червено-лилав цвят. Люк се запита дали затлъстяло шестнайсетгодишно момче може да получи удар и установи — за свой срам — че не го е грижа.

Ники коленичи до Новия.

— Никого няма да спипаш. А сега ме слушай внимателно, дебелако. Не ние сме проблемът, а те.

Люк се огледа и видя трима възпитатели да стоят рамо до рамо пред вратата към салона: Джо, Хадад и Гладис. Хадад вече не изглеждаше дружелюбен, а пластмасовата усмивка на Гладис се беше стопила. Тримата държаха черни устройства със стърчащи от тях жици. Още не бяха предприели нищо, но имаха готовност. „Защото няма да допуснат лабораторните мишки да се избият — помисли си Люк. — В никакъв случай. Лабораторните мишки са ценни.“

— Помогни ми с това копеле, Люк — викна Ники.

Люк хвана Новия за едната ръка и я преметна зад врата си. Ник направи същото с другата. Кожата на Новия пламтеше и беше хлъзгава от пот. Той се мъчеше да си поеме въздух през зъби. Заедно Люк и Ники го изправиха на крака.

— Ники? — провикна се Джо. — Всичко наред ли е? Свърши ли разправията?

— Да, приключи — отвърна Ники.

— Дано — каза Хадад и двамата с Гладис се прибраха вътре. Джо остана на мястото си с черното устройство в ръце.

— Добре сме, наистина — каза Калиша. — А и не беше разправия, просто дребен…

— Спор — довърши Хелън. — Получи се недоразумение.

— Той нямаше лоши намерения — обади се Айрис. — Просто беше разстроен.

В гласа й се долавяше искрена добронамереност, която накара Люк малко да се засрами от задоволството, което бе изпитал от ритника на Ники.

— Драйфа ми се — съобщи Новия.

— Само не върху батута — каза Ники. — Ползваме си го. Хайде, Люк, да го заведем до оградата.

Шкембето на Новия започна да се надига и спуска от напъните за повръщане. Люк и Ники го поведоха към оградата между площадката и гората. Стигнаха точно навреме. Новия опря глава на телената мрежа и избълва през ромбовидните дупки последните остатъци от храната, която беше ял навън, докато още е бил Свободния, а не Новия.

— Гадост — каза Хелън. — Някой май е ял царевица със сметана. Отвратително.

— По-добре ли си? — попита Ники.

Новия кимна.

— Приключи ли?

Новия поклати глава и избълва нова струя, този път по-слаба.

— Мисля… — започна, но се прокашля и от устата му пръсна още повърня.

— Леле! — Ники избърса бузата си. — Предлагате ли кърпи след душа?

— Мисля, че ще припадна.

— Няма — каза Люк. Всъщност не беше сигурен, но реши, че е най-добре да запази оптимистична нагласа. — Ела да отидем на сянка.

Заведоха го на една от масите за пикник. Калиша седна до него и му каза да наведе глава. Новия изпълни заръката, без да спори.

— Как се казваш? — попита Ники.

— Хари Крос. — Цялата му ярост се беше изпарила. Изглеждаше уморен и укротен. — От Селма съм. В щата Алабама. Не знам как се озовах тук, нито какво става. Нищичко не разбирам.

— Ние можем да ти обясним някои неща — каза Люк. — Но трябва да престанеш с глупостите. Нека започнем на чисто. Това място е достатъчно зле и без да се караме помежду си.

— Освен това трябва да се извиниш на Ейвъри — добави Джордж. Вече не говореше като шута на компанията. — Тогава ще можем да започнем на чисто.

— Няма нужда — каза Ейвъри. — Не ме заболя.

Калиша пренебрегна думите му.

— Извини се.

Хари Крос вдигна очи и прокара ръка по зачервеното си грозновато лице.

— Съжалявам, че те блъснах, малкия. — Погледна другите. — Това достатъчно ли е?

— Не съвсем. — Люк посочи Калиша. — Извини се и на нея.

Хари въздъхна дълбоко.

— Извинявай, както ти е там името.

— Казвам се Калиша. Ако се сприятелим, което за момента изглежда малко вероятно, ще можеш да ме наричаш Ша.

— Само не се обръщай към нея с „приятелче“ — каза Люк.

Джордж се засмя и го потупа по гърба.

— Добре — промърмори Хари и избърса още нещо от брадичката си.

Ники каза:

— Е, сега, след като вълненията приключиха, защо не довършим проклетия ма…

— Здравейте, момичета — каза Айрис. — Искате ли да дойдете при нас?

Люк се огледа. Джо го нямаше. Сега на неговото място стояха две руси момиченца. Държаха се за ръце, а на лицата им беше изписан еднакъв зашеметен страх. Изглеждаха съвсем еднакви с изключение на тениските, една зелена и една червена. Люк си спомни за героите на Доктор Сюс: Нещо Едно и Нещо Две.

— Елате, не се страхувайте — подкани ги Калиша. — Разправията свърши.

„Де да беше вярно“, помисли си Люк.