Стивън Кинг
Институтът (42)

5.

Стаята на Калиша се оказа много по̀ момичешка, отколкото Люк би предположил, съдейки по коравия вид, който тя си придаваше. Леглото беше застлано с розова покривка, а възглавниците й имаха къдрички. От бюрото ги гледаше снимка на Мартин Лутър Кинг в рамка.

Калиша забеляза, че Люк гледа снимката, и се разсмя.

— Стараят се всичко да изглежда като у дома, но явно някой е сметнал, че снимката, която държах на бюрото си вкъщи, е твърде скандална, затова са я сменили.

— Чия снимка имаш вкъщи?

— На Елдридж Клийвър. Чувал ли си за него?

— Разбира се. „Душа върху лед“. Не съм я чел, но възнамерявах да стигна и до нея.

Калиша повдигна вежди.

— Човече, тук ще пропилеят таланта ти.

Ейвъри, все още подсмърчащ, понечи да се качи на леглото, но Калиша го хвана и го дръпна назад, нежно, но твърдо.

— А, не, не и с мокри гащи. — Направи жест все едно ще му събуе пижамата и Ейвъри отстъпи назад и закри предпазливо чатала си с ръце.

Калиша погледна Люк и сви рамене. Той също сви рамене и клекна пред Ейвъри.

— В коя стая си?

Ейвъри само поклати глава.

— Вратата отворена ли остави?

Този път момченцето кимна.

— Ще ти донеса сухи дрехи. Ти стой тук с Калиша. Става ли?

Този път детето нито кимна, нито поклати глава. Само го гледаше изтощено и объркано, но поне вече не пищеше като сирена.

— Върви — каза Калиша. — Мисля, че мога да го успокоя.

Хелън се появи на прага, вече по джинси и жилетка, която закопчаваше в движение.

— Той успокои ли се?

— Малко — отвърна Люк. Видя пътечка от капки, отиваща в посоката, в която с Морийн бяха отишли да сменят чаршафи.

— Няма следа от другите две момчета — отбеляза Хелън. — Сигурно спят като пънове.

— Така е — рече Калиша. — Новата, ти върви с Люк. Ние с Ейвъри ще проведем разговор на високо равнище.