Стивън Кинг
Институтът

Никой не е успял да избяга от Института…

Свръхестествено страховит като „Живата факла“ и с невероятната детска сила на „То“, „Институтът“ е напрегната история за борбата на доброто срещу злото в свят, в който добрите невинаги побеждават.

Ню Йорк Таймс

Няма и една излишна дума в този прецизно изграден роман, който отново доказва защо Кинг е Кралят на ужаса.

Пъблишърс Уикли

Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби — телекинеза и телепатия — озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, която по думите на Калиша е „като призрачен мотел — децата ги настаняват там, но никога не си тръгват“.

В тази злокобна институция директорката госпожа Сигсби и подчинените й са се посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. С всяка следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно иска да избяга и да потърси помощ. Но никой не е успял да избяга от Института.

Най-обичаният разказвач на Америка!

Стивън Кинг е автор на повече от петдесет книги, всяка от които е бестселър. Сред последните му романи са „Институтът“, „Извисяване“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг.