Стивън Кинг
Институтът (122)

8.

Тъй като в дневната на господин Джаксън нямаше друг стол, Тим донесе един от кабинета. Мислеше да го сложи срещу момчето, но реши, че така обстановката ще заприлича прекалено много на стая за разпити в полицията. Затова го плъзна до фотьойла и седна до момчето, както сядаш до приятел, за да гледате например любимия си телевизионен сериал. Само дето телевизорът на господин Джаксън не беше пуснат.

— Така, Люк — започна той. — Според Ани си бил отвлечен, но Ани невинаги е… с бистър ум, така да се изразя.

— По този въпрос умът й е напълно бистър — заяви Люк.

— Добре. Откъде те отвлякоха?

— От Минеаполис. Упоиха ме. И убиха родителите ми.

— И са те откарали от Минеаполис до Мейн. Как точно?

— Не знам. Бях в безсъзнание. Вероятно със самолет. Наистина съм от Минеаполис. Можете да проверите, трябва само да се обадите в училището ми. Казва се „Бродерик — училище за надарени деца“.

— Предполагам, това означава, че си много умно момче.

— Естествено — отговори Люк без капчица гордост. — Аз съм умно момче. А в момента съм и много гладно момче. От два дни не съм ял нищо освен един сандвич и плодов пай. Май минаха два дни. Изгубих представа за времето. Един човек, Мати, ми ги даде.

— И нищо друго?

— Парченце поничка — каза Люк. — Но беше съвсем малко.

— Господи, да отидем да ти вземем нещо за ядене.

— Да — каза Люк и добави: — Ако обичате.

Тим извади мобилния си телефон от джоба си.

— Уенди? Обажда се Тим. Би ли ми направила една услуга?