Стивън Кинг
Институтът (15)

14.

Единственият денонощен търговски обект в града беше минимаркет „Зоуни“ край складовете. Освен бира, безалкохолни напитки и чипс продаваха и евтин бензин, наречен „Сокът на Зоуни“. Двама красиви сомалийци — братята Абсимил и Гутаале Добира — се редуваха да поемат нощната смяна от полунощ до осем сутринта. Една дяволски гореща нощ в средата на юли, докато Тим правеше отметки с тебешир и чукаше по вратите в западния край на Главната, откъм „Зоуни“ се чу гърмеж. Не беше особено силен, но Тим разпозна веднага, че е изстрел от огнестрелно оръжие. Последва вик от болка или гняв и трясък на счупени стъкла.

Тим хукна към минимаркета. Часовникът се блъскаше в хълбока му, а ръката му по навик посегна към пистолета, който вече не носеше. Видя кола, спряла пред бензиновите колонки, а когато наближи магазина, двама млади мъже изхвърчаха навън, единият стиснал нещо в шепа, вероятно банкноти. Тим падна на коляно и ги проследи как се качват в колата и потеглят рязко с гуми, вдигащи облачета синкав пушек от изцапания с масло и грес асфалт.

Откачи радиостанцията от колана си.

— Тим до управлението. Кой е на смяна? Отговорете.

Дежурна беше Уенди Гъликсън, сънена и раздразнена.

— Какво искаш, Тим?

— Току-що извършиха обир в „Зоуни“. Произведен беше и изстрел.

Това я разбуди.

— Божичко, обир ли? Веднага тръг…

— Не, просто ме изслушай. Извършителите бяха двама, бели мъже, млади, най-много двайсетгодишни. Избягаха с малка кола. Вероятно „Шевролет Круз“, но не успях да различа цвета й на флуоресцентните лампи. Моделът обаче е нов, регистрационен номер от Северна Каролина, започва с WTB-9, не успях да видя последните три цифри. Уведоми всички патрули и щатската полиция преди да правиш каквото и да било друго!

— Какво…

Тим прекъсна връзката, закачи радиостанцията на колана си и изтича в минимаркета. Стъклото на хладилната витрина беше разбито, а касата зееше отворена. Един от братята Добира лежеше на една страна в нарастваща локва кръв. Мъчеше се да си поеме въздух, а при всяко вдишване гърдите му свиреха. Тим клекна до него.

— Трябва да ви обърна по гръб, господин Добира.

— Моля ви, недейте… боли…

Тим не се съмняваше, че го боли, но трябваше да огледа раната. Куршумът беше пронизал синята работна престилка високо отдясно и сега платът изглеждаше мътнолилав от кръвта. Кръв бликаше и от устата му и попиваше в козята му брада. Когато се закашля, малки капчици опръскаха лицето и очилата на Тим.

Тим отново взе радиостанцията и с облекчение установи, че Гъликсън не е напуснала поста си.

— Трябва ми линейка, Уенди. Да тръгват веднага от Дънинг. Един от братята Добира е ранен. Изглежда, куршумът е засегнал белия дроб.

Тя потвърди, че е разбрала, и понечи да зададе някакъв въпрос. Тим я отряза отново, хвърли радиостанцията на пода и съблече тениската си. Притисна я към раната в гърдите на Добира.

— Можете ли да я задържите за няколко секунди, господин Добира?

— Трудно… дишам.

— Знам. Притиснете я към гърдите си. Ще ви помогне.

Добира притисна смачканата на топка тениска към гърдите си. Тим се съмняваше, че ще успее да я задържи дълго, а линейка нямаше да пристигне поне още двайсет минути. Дори толкова би било истинско чудо.

В магазините на бензиностанциите беше пълно с пакетирани храни, но не и с превързочни материали. Все пак имаше вазелин. Тим грабна едно бурканче, а от съседния щанд взе плик памперси. Отвори го, докато тичаше обратно към мъжа на пода. Махна тениската, вече подгизнала от кръв, внимателно вдигна окървавената синя престилка и започна да разкопчава ризата на Добира.

— Не, не, не — изстена Добира. — Боли! Моля ви, не пипайте.

— Налага се. — Тим чу бръмченето на приближаващ автомобил. Сини мигащи светлини започнаха да проблясват и да танцуват по парчетата счупено стъкло. Той не се огледа. — Дръжте се, господин Добира.

Гребна с пръст вазелин от буркана и го натика в раната. Добира извика от болка и погледна Тим с ококорени очи.

— Дишам… малко по-лесно.

— Това е само временна мярка, но щом дишате по-лесно, значи дробът ви едва ли е колабирал. — „Поне не напълно“, помисли си Тим.

Шериф Джон влезе в магазина и клекна до него. Носеше горнище на пижама с размерите на корабно платно и униформения си панталон, а косата му стърчеше във всички посоки.

— Бързо дойдохте — отбеляза Тим.

— Вече бях станал. Не можах да заспя и тъкмо си правех сандвич, когато Уенди ми се обади. Господине, вие Гутаале или Абсимил сте?

— Абсимил. — Дъхът му свистеше, но говореше по-силно. Тим взе един памперс и го притисна към раната, както си беше сгънат. — Ох, боли.

— Куршумът излязъл ли е, или още е в тялото? — попита шерифът.

— Не знам, но не искам пак да го обръщам, за да проверя. Сравнително стабилен е, тъй че просто трябва да изчакаме линейката.

Радиостанцията на Тим изпращя. Шериф Джон я вдигна бързо от счупените стъкла на пода. Обаждаше се Уенди.

— Тим? Бил Уиклоу е забелязал крадците на Дийп Медоу Роуд и ги е погнал.

— Уенди, Джон съм. Кажи на Бил да действа предпазливо. Въоръжени са.

— Вече ги е заловил. — Макар преди малко да изглеждаше сънена, сега Уенди се беше разбудила напълно и в гласа й се долавяше задоволство. — Опитали се да избягат и зарязали колата. Единият е със счупена ръка, а другият е закопчан с белезници за колата на Бил. Щатските полицаи пътуват натам. Кажи на Тим, че е прав, наистина са карали „Круз“. Как е Добира?

— Ще се оправи — отвърна шериф Джон.

Тим не беше напълно сигурен в това, но осъзнаваше, че освен на полицай Гъликсън шерифът говори и на ранения мъж.

— Дадох им парите от касата — каза Добира. — Така са ни учили. — Въпреки това изглеждаше засрамен. Дълбоко засрамен.

— Правилно сте постъпили — успокои го Тим.

— Но онзи с пистолета все пак стреля по мен. После другият разби витрината на щанда. За да вземе… — Добира се разкашля.

— Не говорете — каза шериф Джон.

— За да вземе лотарийните билети — довърши Абсимил Добира. — От онези, които се търкат. Трябва да си ги върнем. Докато не ги купи клиент, те са собственост на… — Той се изкашля немощно. — На щата Южна Каролина.

— Не говорете, господин Добира — каза шерифът. — Не се тревожете за проклетите билети, а си пазете силите.

Господин Добира затвори очи.