Стивън Кинг
Институтът (72)

6.

Ейвъри отиде до тоалетната, изми си зъбите, облече си пижамата, която вече държеше в стаята на Люк, и се качи на леглото. Люк също мина през банята, легна до Ейвстър и угаси лампата. Опря чело в неговото и прошепна:

— Трябва да се махна оттук.

Как?

Думата не беше изречена на глас, а проблесна за миг в съзнанието му и угасна. Люк ставаше по-добър в улавянето на тези мисли, но съумяваше да го прави само когато Ейвъри беше близо до него и дори тогава невинаги се получаваше. Точките — както Ейвъри ги нарече, Светлините на Щази — му бяха дали телепатична дарба, но не особено силна. Също както телекинезата му не беше особено силна. Коефициентът му на интелигентност може и да не се побираше в скалата, но що се отнася до екстрасензорните способности, си беше некадърен. „Не бих отказал малко по-силна дарба“, помисли си той и се сети за една от старите поговорки на дядо си: а дано, ама надали.

— Не знам — отговори Люк. Знаеше обаче, че е тук от дълго време, по-дълго от Хелън, а нея я бяха отвели. Скоро щяха да дойдат и за него.