Стивън Кинг
Институтът (135)

21.

Спускащото се на запад слънце бе превърнало железопътните релси, простиращи се успоредно на шосе №92, в обагрени с розово огнени линии и огряваше като прожектор табелата пред тях:

ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЮПРЕЙ, Ю. К.

АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР НА ОКРЪГ ФЕЪРЛИ

НАСЕЛЕНИЕ 1369

ПРИЯТЕН ГРАД ЗА РАЗХОДКИ & ПРИЯТЕН ГРАД ЗА ЖИВЕЕНЕ

Дени Уилямс спря първия миниван в колоната на прашния банкет. Другите го последваха. Той поговори със спътниците в автомобила си — госпожа Сигсби, доктор Еванс, Мишел Робъртсън, — а после отиде до другите две коли.

— Изключете радиостанциите и извадете слушалките от ушите си. Не знаем кои честоти слушат местните и щатските полицаи. Изключете мобилните си телефони. От този момент операцията минава на тъмно и ще остане така, докато се върнем на летището.

Той се качи отново в първия миниван, седна зад волана и се обърна към госпожа Сигсби:

— Готови ли сме, госпожо?

— Да.

— Тук съм против волята си — съобщи отново доктор Еванс.

— Млъквай! — сряза го госпожа Сигсби. — Дени? Да тръгваме.

Навлязоха в окръг Феърли. От едната страна на пътя се редяха обори, ниви и борови горички; от другата — железопътните релси, а отвъд тях още дървета. Самото градче вече се намираше само на три километра.