Стивън Кинг
Институтът (179)

23.

Ейвъри и останалите стояха в кръг около големия телефон, който не се виждаше добре заради Светлините на Щази, толкова ярки и толкова красиви.

„Бенгалският огън — помисли си Ейвъри. — Сега ще направим бенгалския огън.“

Светлините оформиха бенгалски огън на три метра височина и във всички посоки плиснаха ослепителни искри. Първоначално огънят се местеше напред-назад, но тогава колективното съзнание го овладя. Запратиха го към гигантската слушалка на телефона и той я прекатури от гигантската вилка. Подобната на щанга слушалка падна килната върху катерушките. От нея изригнаха гласове, говорещи на различни езици, всички задаващи едни и същи въпроси: „Ало, чувате ли ме? Ало, има ли някой?“.

„ДА — отговориха децата от Института в един глас. — ДА, ЧУВАМЕ ВИ! НАПРАВЕТЕ ГО СЕГА!“

Кръгът от деца в Национален парк Сиера Невада в Испания ги чу. Кръгът от деца, пленени в Динарските планини, ги чу. На Пампус, остров, пазещ входа за Амстердамския залив, ги чу кръг от холандчета. Кръг от германчета ги чу в планинските гори на Бавария.

В Пиетрапертоза, Италия.

В Намвон, Южна Корея.

На десет километра от сибирския закрит град Черски.

Чуха ги, отговориха, сляха се в едно.