Стивън Кинг
Институтът (118)

4.

Стакхаус възнамеряваше да пътува в самолета с двата екипа, но госпожа Сигсби не му разреши. Имаше право да се разпорежда, защото му беше шефка. Въпреки това изуменото изражение на Стакхаус граничеше с обида.

— Стига си ме гледал така — каза тя. — Чия глава мислиш, че ще хвръкне, ако мисията се провали?

— И на двама ни, при това няма да се свърши с нас.

— Да, но коя ще хвръкне първа и ще се изтърколи най-далеч?

— Джулия, това е полева операция, а ти никога не си участвала в такива.

— С мен ще са Рубин и Опал, четирима опитни мъже и три силни жени. С нас ще е и Тони Физале, бивш морски пехотинец, доктор Еванс и Уинона Бригс. Тя е служила в армията и е добре подготвена за извънредни ситуации. Дени Уилямс ще ръководи операцията, но аз възнамерявам да присъствам лично и да напиша доклада си от първо лице. — Тя замълча за момент. — Ако е необходим доклад, разбира се, а започвам да си мисля, че няма как да го избегнем. — Погледна си часовника. Дванайсет и половина. — Оставям те да ръководиш Института и ако всичко е наред, ще се върна до два след полунощ.

Той излезе с нея и я придружи до преградения с порта черен път, който водеше до двулентово шосе на пет километра на изток. Денят беше горещ. Щурци свиреха в гъстата гора, през която проклетото хлапе някак си беше успяло да се измъкне. Един семеен миниван „Форд Уиндстар“ чакаше с включен двигател пред портала с Робин Лекс зад волана. Мишел Робъртсън седеше до нея. И двете жени бяха с джинси и черни тениски.

— От тук до Преск Айл се стига за час и половина — каза госпожа Сигсби. — От Преск Айл до Ери, Пенсилвания, още час и десет минути. Там ще вземем екипа Опал. От Ери до Алколу, Южна Каролина, са около два часа. Ако всичко мине по план, ще сме в Дюпрей до седем вечерта.

— Обаждай се редовно и не забравяй, че Уилямс ръководи операцията, ако положението стане напечено. Не ти.

— Добре.

— Джулия, наистина мисля, че допускаш грешка. Трябва да отида аз.

Сигсби го изгледа намръщено.

— Ако го кажеш още веднъж, ще те фрасна.

Дени Уилямс й отвори плъзгащата се странична врата. Госпожа Сигсби тръгна да се качва, но после се обърна към Стакхаус.

— И се погрижи Ейвъри Диксън да се накисне добре в резервоара и да е в Задната половина, докато се върна.

— На Донки Конг тази идея хич не му се нрави.

Тя му хвърли страховита усмивка.

— Да не мислиш, че ме интересува?