Стивън Кинг
Институтът (76)

10.

Същия следобед Стиви Уипъл предложи да играят на народна топка. Повечето деца се включиха, но Люк отказа. Отиде до шкафа с игрите, извади шаха (в памет на Ники) и изигра партията между Яков Естрин и Ханс Берлинер от Копенхаген, 1965 г., която много хора смятаха за най-великата на всички времена. Четирийсет и два хода, класика. Играеше сам срещу себе си, първо с белите, после с черните фигури, бели-черни, бели-черни, а паметта му вършеше цялата работа, докато умът му разсъждаваше върху бележката на Морийн.

Неприятна му беше мисълта, че Морийн доносничи, но разбираше защо го прави. Тук имаше и други хора, на които им бе останала поне частица почтеност, но работата в подобна институция разрушаваше моралните устои на човек. Те бяха прокълнати, независимо дали го знаеха. Може би дори Морийн. Единственото важно сега обаче беше дали тя действително знае начин, по който той би могъл да се измъкне оттук. За тази цел трябваше да му даде информация, без да предизвика подозренията на госпожа Сигсби и онзи тип Стакхаус (малко име: Тревър). Оставаше и напълно естественият въпрос дали може да й се довери. Люк смяташе, че може. Не само защото й беше помогнал, когато тя имаше нужда, но и тъй като от бележката лъхаше отчаяние, звучеше като написана от жена, решила да заложи всичко на едно завъртане на рулетката. Освен това какво друго му оставаше?

Ейвъри беше един от тичащите в кръга деца и някой го цапардоса с топката право в лицето. Той тупна на земята по дупе и се разплака. Стиви Уипъл му помогна да се изправи и му огледа носа.

— Не кърви, нищо ти няма. Защо не отидеш да поседнеш при Люк?

— Искаш да кажеш, че изгорях от играта — подсмръкна Ейвъри. — Няма нищо. Мога да…

— Ейвъри! — провикна се Люк и му показа два жетона. — Искаш ли бисквити с фъстъчено масло и кола?

Ейвъри дотича при него, забравил за удара в лицето.

— Да!

Влязоха в столовата. Ейвъри пусна жетон в автомата за закуски и когато се наведе да извади пакетчето, Люк се наведе с него и му прошепна на ухо:

— Искаш ли да ми помогнеш да се махна оттук?

Ейвъри вдигна пакетчето.

— Да купя ли и за теб? — А в съзнанието на Люк думата проблесна и угасна: „Как“?

— Ще си взема само една бисквита, останалите са за теб — отговори Люк и му изпрати мислено четири думи: „Ще ти кажа довечера“.

Водеха едновременно два разговора, един на глас и един мисловен. Така щеше да направи и с Морийн.

Поне се надяваше да успее.