Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Institute, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Катя Перчинкова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Институтът
Преводач: Катя Перчинкова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 02.12.2019
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-964-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11763
История
- —Добавяне
16.
Три и двайсет.
Ейвъри Диксън хвана Калиша за китката със студената си ръка. Тя беше задрямала на рамото на Ники. Сега вдигна глава.
— Ейвстър?
„Събуди ги. Хелън, Джордж и Ники. Събуди ги.“
— Какво…
„Ако искаш да живееш, ги събуди. Ще се случи съвсем скоро.“
Ник Уилхолм вече беше буден.
— Има ли начин да оживеем? — попита той. — Мислиш ли, че е възможно?
— Чувам ви там вътре! — Гласът на Розалинд, долитащ от другата страна на вратата, беше съвсем леко приглушен. — За какво си говорите? И защо бръмчите?
Калиша разтърси Джордж и Хелън да се събудят. Отново виждаше цветните точки. Слабо, но ги виждаше. Те се стрелкаха нагоре и надолу по тунела като деца на пързалка и в това имаше логика, защото в известен смисъл те бяха деца, нали? Остатъци от деца. Те представляваха визуалното изражение на мисли, въртящи се, танцуващи и правещи пируети през шляещите се хлапета от Отделение A. А въпросните хлапета не изглеждаха ли малко по-жизнени? Малко по-адекватни? Така й се стори, но може и да си въобразяваше, понеже й се искаше да е така. В Института свикваха с този начин на мислене. Той ги крепеше.
— Въоръжена съм, да знаете!
— Аз също съм въоръжен, госпожо — обади се Джордж. Хвана се за чатала, после се обърна към Ейвъри. „Какво става, Бебе Бос?“
Ейвъри ги погледна един по един и Калиша забеляза, че плаче. От това й се сви стомахът, сякаш беше яла развалена храна и щеше да повърне.
„Когато се случи, трябва да действате бързо.“
Хелън: „Когато се случи какво, Ейвъри?“.
„Когато се обадя по големия телефон.“
Ники: „С кого ще говориш?“.
„С другите деца, които са далеч.“
Калиша кимна към вратата. „Онази жена е въоръжена.“
Ейвъри: „Това е най-малкият проблем. Просто вървете. Всички“.
— Ние — каза Ники. — Ние, Ейвъри. Всички ще излезем заедно.
Но Ейвъри клатеше глава. Калиша се опита да проникне в съзнанието му, да разбере какво се случва там, какво знае момчето, но чу единствено четири думи да се повтарят отново и отново:
„Вие сте мои приятели. Вие сте мои приятели. Вие сте мои приятели“.