Стивън Кинг
Институтът (70)

4.

Явно никой не възразяваше, че Ейвъри спи в стаята на Люк почти всяка нощ. Той беше пощальонът и му носеше писма от Калиша в Задната половина, послания, които пристигаха чрез телепатия вместо по пощата. Мисълта за убийството на родителите му все още беше твърде прясна и болезнена в съзнанието на Люк, за да могат писмата да го извадят от състоянието на полусън, но въпреки това новините в тях бяха тревожни. Освен това му разкриваха неща, за които би предпочел да си остане в неведение. В Предната половина подлагаха децата на тестове и ги наказваха при неподчинение; в Задната половина ги впрягаха на работа. Използваха ги. И, изглежда, ги унищожаваха малко по малко.

Филмите предизвикваха главоболие, а главоболията траеха все по-дълго и ставаха все по-силни след всяка следваща прожекция. По думите на Калиша Джордж бил добре, само уплашен, когато пристигнал, но след четири-пет дни прожекции на точки и филми и болезнени инжекции също започнал да получава главоболия.

Филмите се прожектирали в малка зала с удобни плюшени седалки. Започвали със стари анимационни филмчета — понякога за Пътния бегач, друг път за Бъгс Бъни, за Гуфи и Мики. След загрявката следвала основната прожекция. Калиша смяташе, че филмите са кратки, най-много половин час, но й беше трудно да прецени с точност, защото се чувствала замаяна по време на прожекцията, а след това я боляла главата. С всички било така.

На първите й две прожекции в Задната половина изгледали два филма. Звездата в първия бил мъж с оредяваща рижа коса. Носел черен костюм и карал лъскава черна кола. Ейвъри се опита да му покаже колата, но Люк получи само смътен образ, вероятно защото само такъв можеше да изпрати Калиша. Все пак сигурно ставаше въпрос за лимузина или модел „Таун Кар“ на „Линкълн“, защото Ейвъри каза, че пътниците на рижавия мъж винаги се возели отзад. Също така мъжът им отварял вратата, когато слизали и се качвали. През повечето дни пътниците били едни и същи, предимно стари бели мъже, но един от тях бил по-млад и с белег на бузата.

— Ша казва, че той има редовни клиенти — прошепна Ейвъри, докато лежаха заедно в кревата му. — Казва, че са във Вашингтон, защото мъжът минава с колата покрай Капитолия и покрай Белия дом, а понякога зървала и онази огромна каменна игла.

— Вашингтонският монумент.

— Да.

В края на този филм рижавият мъж сменял черния костюм с обикновени дрехи. Давали го как язди кон, люлее момиченце на люлка, после как яде сладолед с момиченцето на пейка в парка. След това на екрана се появил доктор Хендрикс с незапален бенгалски огън в ръка.

Вторият филм бил за мъж с, както го нарече Калиша, арабски шал за глава, което вероятно означаваше куфия. Давали го как върви по улица, след това как седи в кафене и пие кафе от стъклена чаша, после как изнася реч, после как люлее на ръце момченце. Веднъж го давали по телевизията. В края на филма отново се появявал доктор Хендрикс с незапален бенгалски огън в ръка.

На следващата сутрин им прожектирали филмче за Силвестър и Туити, а после гледали петнайсет-двайсет минути рижавия шофьор. Последвал обяд в столовата на Задната половина, където имало безплатни цигари. Следобед гледали Прасето Порки, а след него арабина. Всеки филм завършвал с доктор Хендрикс с незапаления бенгалски огън в ръка. Вечерта им били от болезнените инжекции и ги облъчили с нова доза мигащи светлинки. След това ги завели отново в киносалона, където гледали автомобилни катастрофи в продължение на двайсет минути. След всяка катастрофа на екрана се появявал доктор Хендрикс с незапаления бенгалски огън.

Люк, съкрушен, но не и оглупял, започна да схваща. Налудничаво беше, но не по-налудничаво от това да знаеш понякога какво си мислят другите. Също така обясняваше много неща.

— Калиша казва, че докато гледали катастрофите, тя май заспала и сънувала — прошепна му Ейвъри. — Само дето не е сигурна, че е било сън. Видяла как децата — тя, Ники, Айрис, Дона, Лен и още няколко други — стояли сред точките прегърнати през раменете и долепили глави. Казва, че и доктор Хендрикс бил там и този път запалил бенгалския огън и станало много страшно. Но докато стояли заедно, прегърнати, главите не ги болели. Все пак каза, че явно е било сън, защото се събудила в стаята си. Стаите в Задната половина не са като нашите. Нощем ги заключват. — Ейвъри замълча. — Не ми се говори повече за това тази вечер, Люки.

— Добре. Заспивай.

Ейвъри заспа, но Люк дълго лежа буден.

На другия ден най-накрая използва лаптопа не само за да провери датата, да си чати с Хелън или да гледа „Боджак Хорсман“. Отвори Господин Грифин, а през него — сайта на „Ню Йорк Таймс“, където го уведомиха, че може да прочете десет страници безплатно, преди да стигне до платения абонамент. Люк не знаеше какво точно търси, но беше сигурен, че ще разбере, щом го види. Така и стана. Заглавие на първа страница на броя от 15 юли гласеше: КОНГРЕСМЕН БЪРКОВИЦ ИЗДЪХВА ОТ РАНИТЕ СИ.

Вместо да прочете статията Люк отвори броя от предишния ден. Там водещото заглавие беше: БЪДЕЩИЯТ КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ МАРК БЪРКОВИЦ ТЕЖКО РАНЕН В АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА. Имаше и снимка. Бърковиц, конгресмен от щата Охайо, беше чернокос и имаше белег на бузата от рана, получена в Афганистан. Люк прочете статията набързо. Пишеше, че колата модел „Таун Кар“, в която Бърковиц пътувал за среща с чуждестранни делегации от Полша и Югославия, кривнала от пътя и се забила в циментовия стълб на мост. Шофьорът загинал на място; анонимни източници от болница „МедСтар“ описали нараняванията на Бърковиц като „изключително тежки“. В статията не се споменаваше дали шофьорът е с рижава коса, но Люк знаеше, че е бил риж, и беше убеден, че един арабин ще умре скоро, ако вече не е мъртъв. Или може би щеше да убие някоя важна личност.

Все по-силната му убеденост, че използват него и другите деца като психични дронове — да, дори и безобидния Ейвъри Диксън, който не би дръзнал да подплаши и гъска — започна да разбужда Люк, но трябваше да се случи ужасът с Хари Крос, за да го събуди напълно от скръбния сън.