Стивън Кинг
Институтът (110)

21.

Ред беше на госпожа Сигсби да подремне на дивана във вътрешната стая и Стакхаус беше затворил вратата, така че никой от телефоните — стационарният или неговият сателитен — да не я събуди. Фелоус се обади от компютърната зала в три без десет.

— Влак №9956 е потеглил от Ричмънд — каза той. — Няма и следа от момчето.

Стакхаус въздъхна и потри брадичка. Брадата му беше набола.

— Добре.

— Жалко, че не можем просто да наредим да спрат влака и да претърсят вагоните. Така ще разберем дали се е качил на него.

— Жалко е и че хората по целия свят не са се хванали за ръце и не пеят „Дайте шанс на мира“. В колко часа ще пристигне в Уилмингтън?

— Към шест. Дори по-рано, ако навакса закъснението.

— Колко хора имаме там?

— Двама, а трети пътува в момента от Голдсбъро.

— Знаят, че не бива да вдигат врява, нали? Онези, които вдигат врява, предизвикват подозрения.

— Мисля, че ще се справят без проблеми. Претекстът е добре измислен. Избягало момче, притеснени родители.

— Дано да се справят. Дръж ме в течение.

Доктор Хендрикс влезе в кабинета, без да си направи труда да почука. Под очите му имаше тъмни кръгове, дрехите му бяха омачкани, а косата му стърчеше като стоманеносива телена четка.

— Има ли вести?

— Още не.

— Къде е госпожа Сигсби?

— Легна да поспи, от което отчаяно се нуждаеше. — Стакхаус се облегна назад в стола й и се протегна. — Не сте вкарвали Диксън в резервоара, нали?

— Не, разбира се. — Донки Конг май се засегна от това предположение. — Той не е розов. Точно обратното. Би било лудост да рискуваме да го повредим с толкова висок МНФ. Или да рискуваме да отключим и други способности. Което е малко вероятно, но не и невъзможно. Сигсби ще ми откъсне главата.

— Няма да го направи, а малкият влиза в резервоара още днес — отсече Стакхаус. — Дръжте малкото леке под водата, докато си помисли, че е умряло, а после го натопете пак.

— Сериозно ли говориш? Той е изключително ценна собственост на Института! Един от най-надарените ТП позитивни, които сме имали от години!

— Не ме интересува дори да ходи по вода и да пърди електрически искри. Помогнал е на Елис да избяга. Накарай Гърка да се заеме веднага щом се върне на смяна. Той обожава да ги топи в резервоара. Кажи на Зик да не го убива, осъзнавам колко е ценен, но искам да помни това преживяване, докато е способен да си спомня. После го заведи в Задната половина.

— Но госпожа Сигсби…

— Госпожа Сигсби е напълно съгласна.

Двамата мъже се извърнаха рязко. Госпожа Сигсби стоеше на прага между кабинета и стаята си. Първата мисъл на Стакхаус беше, че изглежда все едно е видяла призрак, но не беше съвсем така. Изглеждаше все едно самата тя е призрак.

— Направи каквото ти каза той, Дан. Ако това увреди МНФ-то му, така да бъде. Малкият трябва да си плати.