Стивън Кинг
Институтът (154)

40.

На кръстовището на магистрала №17 и шосе №92 имаше унил изоставен фризьорски салон. Тим спря пред него и заобиколи минивана от другата страна, където на предната седалка седеше госпожа Сигсби. Отвори й вратата, след което отвори и плъзгащата се задна врата. Люк и Уенди седяха от двете страни на доктор Еванс, който се взираше начумерено в ранения си крак. Уенди държеше пистолета на Таг Фарадей. Люк държеше сателитния телефон на госпожа Сигсби.

— Люк, ела с мен. Уенди, остани си на мястото.

Люк слезе. Тим му поиска телефона и Люк му го даде. Тим го включи, после се облегна на предната врата на микробуса.

— Как работи тази джаджа?

Госпожа Сигсби мълчеше и гледаше право напред към изоставената сграда с избеляла табела „Ефирни прически 2000“. Цвърчаха щурци, а откъм Дюпрей се чуваха сирените. „По-близо са, обаче още не са влезли в града“, прецени Тим. Но скоро щяха да пристигнат.

Той въздъхна.

— Не усложнявайте положението, госпожо. Люк твърди, че има шанс да сключим споразумение, а той е умно момче.

— Твърде самонадеян е — каза тя и стисна устни. Продължаваше да гледа през предното стъкло със скръстени пред оскъдния си бюст ръце.

— Като се има предвид в какво положение изпаднахте, бих казал, че сте твърде самонадеяна. Като казвам да не усложнявате нещата, имам предвид да не ме карате да ви причиня болка. За човек, който наранява деца…

— Наранява ги и ги убива — вметна Люк. — И други хора е убивала.

— За човек, който върши подобни неща, имате забележително нисък праг на търпимост към болка. Затова стига мълчахте и ми кажете как работи телефонът.

— Активира се гласово — каза Люк. — Нали?

Сигсби го погледна изненадано.

— Ти си ТК, а не ТП. При това не особено силен ТК.

— Нещата се промениха — отвърна Люк. — Благодарение на Светлините на Щази. Активирайте телефона, госпожо Сигсби.

— Споразумение ли? — изсмя се тя. — Та каква полза бих имала аз от споразумение? Мъртва съм при всички случаи. Провалих се.

Тим надзърна към задната седалка.

— Уенди, подай ми пистолета.

Тя го направи без възражения.

Тим притисна дулото на служебното оръжие на полицай Фарадей в остатъка от крачола, точно под коляното.

— Госпожо, това е глок. Ако натисна спусъка, повече никога няма да ходите.

— Шокът и кръвозагубата ще я убият! — изписка доктор Еванс.

— В участъка има петима мъртви по нейна вина — рече Тим. — Мислите ли, че ме е грижа? Писна ми от вас, госпожо Сигсби, Това е последният ви шанс. Възможно е веднага да изпаднете в несвяст, но се обзалагам, че ще останете в съзнание доста дълго. В сравнение с болката, която ще изпитате, драскотината от куршум на другия крак ще ви се стори като нежна целувка.

Тя продължи да мълчи.

— Тим, недей — опита се да го спре Уенди. — Не бива, не и така хладнокръвно.

— Напротив. — Тим не знаеше дали казва истината. Знаеше обаче със сигурност, че не иска да разбира. — Помогнете ми, госпожо Сигсби. Помогнете на себе си.

Мълчание. А не разполагаха с много време. Ани нямаше да каже на щатските полицаи в коя посока са тръгнали; нито пък Барабанчика или Ади Гулсби. Доктор Роупър обаче можеше да им каже. Норбърт Холистър, който благоразумно се беше скатал по време на престрелката на Главната улица, беше още по-вероятен кандидат.

— Добре. Ти си проклета убийца, но въпреки това съжалявам, че се налага да направя това. Няма да броя до три.

Люк запуши уши, за да заглуши гърмежа, и това най-накрая я убеди.

— Спрете! — Тя вдигна ръка. — Дайте ми телефона.

— Няма да стане.

— Тогава го вдигнете до устата ми.

Тим го вдигна. Госпожа Сигсби промърмори нещо и телефонът заяви:

— Достъпът е отказан. Имате още два опита.

— Можете и по-добре — подкани я Тим.

Госпожа Сигсби се покашля и този път изрече с почти нормален тон:

— Сигсби Едно. Вождовете от Канзас Сити.

Екранът, който светна, изглеждаше досущ като екрана на айфона на Тим. Той натисна иконата за обаждания, после избра ПОСЛЕДНИ. Там, най-отгоре в списъка, стоеше името СТАКХАУС.

Подаде телефона на Люк.

— Ти се обади. Искам да чуе гласа ти. После го дай на мен.

— Защото си възрастен и теб ще те изслуша.

— Надявам се да си прав.