Стивън Кинг
Институтът (133)

19.

След като Тим разказа историята на Люк, шериф Ашуърт седя смълчан няколко секунди на диспечерския стол, с пръсти, преплетени върху внушителното му шкембе. После взе флаш паметта, разгледа я, сякаш досега не бе виждал подобно устройство, и я остави.

— Казал ти е, че не знае какво има на нея, нали така? Дала му я е камериерката заедно с ножа, с който да резне ухото си.

— Така каза — потвърди Тим.

— Измъкнал се е под оградата, минал е през гората, спуснал се е с лодка по реката като Хъкълбери Фин и Джим, а след това се е метнал на товарен влак, с който е прекосил почти цялото Източно крайбрежие.

— Да, по неговите думи — рече Уенди.

— Е, това е забележителна история. Най̀ ми харесва онази част за телепатията и преместването на предмети с мисълта. Също като приказките, които старите баби разказват, докато плетат или затварят зимнина. От онези за порои от кръв от небесата и церове от събрала се по пъновете дъждовна вода. Уенди, събуди момчето. Но внимателно, виждам, че доста е преживяло, каквото и да му се е случило в действителност. Искам и то да е с нас, когато разгледаме тази джаджа.

Уенди отиде при Люк и го разтърси за рамото. Отначало нежно, после малко по-силно. Той промърмори нещо, изстена и се дръпна от нея. Тя го хвана за лакътя.

— Хайде, Люк, отвори очи и…

Момчето скочи толкова рязко, че Уенди се отдръпна. Очите му бяха отворени, но не я виждаше, кичури коса стърчаха по цялата му глава като перушина.

— Те правят нещо! Видях бенгалския огън!

— Какви ги дрънка? — попита Джордж Бъркет.

— Люк! — каза Тим. — Успокой се, сънувал си кош…

— Убийте ги! — извика Люк и вратите на четирите килии в малкото отделение се затръшнаха с трясък. — Унищожете ги тия проклети копелета!

Хартии се разхвърчаха от диспечерския пулт като ято стреснати птици. Тим усети как порив на вятъра преминава покрай него, достатъчно реален, за да разроши косата му. Уенди извика тихо, но не изпищя. Шериф Джон скочи на крака.

Тим разтърси силно момчето.

— Събуди се, Люк, събуди се!

Хвърчащите из стаята листове паднаха на пода. Събралите се полицаи, включително шериф Джон, зяпаха Люк с отворени усти. Момчето размахваше ръце във въздуха.

— Махайте се — каза шепнешком. — Махайте се.

— Добре — каза Тим и пусна рамото му.

— Не ти, точките. Светлините на Ща… — Той издиша шумно и прокара ръка през мръсната си коса. — Добре. Махнаха се.

— Ти ли направи това? — попита Уенди и посочи попадалите листове хартия. — Наистина ли ти го направи?

— Нещо все го е причинило — каза Бил Уиклоу. Той гледаше часовника на нощния пазач. — Стрелките на тази дивотия се въртяха… бясно… но сега спряха.

— Те правят нещо — каза Люк. — Приятелите ми правят нещо. Усетих го чак тук. Как е възможно? Божичко, главата ми.

Ашуърт се приближи до Люк с вдигната напред длан. Тим забеляза, че другата му ръка е върху дръжката на пистолета в кобура му.

— Аз съм шериф Ашуърт, синко. Да си стиснем ръце, а?

Люк се здрависа с него.

— Добре. Това е добро начало. А сега искам да ми кажеш истината. Ти ли накара хартиите да се разхвърчат?

— Не знам дали бях аз или те — отговори Люк. — Нямам представа как биха могли да са те, защото са много далеч, но не знам и как бих могъл да съм аз, защото в живота си не съм правил подобно нещо.

— Твоята специалност са подносите за пица — каза Уенди. — Празни подноси.

Люк се усмихна отпаднало.

— Да. Не видяхте ли светлините? Никой ли не ги видя? Приличат на цветни точки.

— Аз видях само хвърчащи хартии — отвърна шериф Джон. — И чух как се треснаха вратите на килиите. Франк, Джордж, бихте ли събрали листовете? Уенди, донеси на момчето аспирин. После ще видим какво има на малката компютърна джаджа.

Люк каза:

— Днес майка ви не е спряла да говори за шнолките си. Казала е, че някой й е откраднал шнолките.

Шериф Джон го зяпна.

— Откъде знаеш това?

Люк поклати глава.

— Не знам. Тоест, дори не се опитвах да разбера. Господи, иска ми се да знаех какви ги вършат те. И да съм с тях.

— Струва ми се, че в разказа на хлапето май има нещо вярно — обади се Таг.

— Искам да прегледам тази флаш памет, при това веднага — отсече шериф Ашуърт.