Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Institute, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3гласа)

Информация

Издание:

Автор: Стивън Кинг

Заглавие: Институтът

Преводач: Катя Перчинкова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 02.12.2019

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-964-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11763

История

  1. —Добавяне

23.

На следващата сутрин му биха инжекция, после го включиха към монитори, следящи сърдечния му ритъм и кръвното налягане, и го накараха да тича на пътека под погледа на Карлос и Дейв. Те увеличаваха скоростта на пътеката, докато Люк вече едва си поемаше въздух и се страхуваше, че ще се изтърколи от уреда. Показанията излизаха и на малкия монитор на пътеката и непосредствено преди Карлос да забави скоростта, Люк видя, че сърдечният му ритъм е 170 удара в минута.

Докато пиеше портокалов сок и жадно си поемаше дъх, едър плешив мъж влезе и се облегна на стената със скръстени пред гърдите ръце. Облечен беше със скъп на вид кафяв костюм и бяла риза без вратовръзка. Тъмните му очи огледаха Люк от зачервеното и потно лице до новите му гуменки. Каза:

— Доколкото разбирам, се приспособяваш бавно, млади момко. Може би Ник Уилхолм има пръст в тази работа. Не бива да му подражаваш. Знаеш какво означава „подражавам“, нали?

— Да.

— Той е нагъл и се държи грубо с мъжете и жените, които просто си вършат работата.

Люк си замълча. Това винаги беше най-безопасният вариант.

— Съветвам те да не се поддаваш на влиянието му. Горещо ти го препоръчвам. И сведи общуването с обслужващия персонал до минимум.

При тези думи го прободе тревога, но тогава осъзна, че плешивият не говори за Морийн. Говореше за чистача Фред. Люк съзнаваше ясно това, макар да беше говорил с Фред само веднъж, а с Морийн няколко пъти.

— Освен това не ходи в Западния салон и празните стаи. Ако ти се спи, използвай своята. Така престоят ти ще е възможно най-приятен.

— Тук няма нищо приятно — отбеляза Люк.

— Имаш право на собствено мнение — отвърна плешивият. — Несъмнено си чувал, че мненията са като задниците — всеки си има свое. Но мисля, че си достатъчно умен и знаеш, че между „нищо приятно“ и „нещо неприятно“ съществува голяма разлика. Не го забравяй.

Мъжът си тръгна.

— Кой беше този? — попита Люк.

— Стакхаус — отговори Карлос. — Началникът на охраната. Гледай да не го ядосваш.

Дейв дойде при него с игла.

— Трябва да ти взема още малко кръв. Съвсем бързичко ще стане. Няма да се дърпаш, нали, приятелче?