Стивън Кинг
Институтът (145)

31.

— Как така „едва ли“? — попита Стакхаус.

Вместо да отговори, Донки Конг се спусна към интеркома. Горната част на кутията беше покрита с дебел слой прах. Стакхаус не го беше използвал нито веднъж — не е като да му се налагаше да съобщава за предстоящи танцови забави или викторини. Доктор Хендрикс се наведе да огледа примитивните копчета на устройството и натисна едно, което включи зелена лампичка.

— Какво имаш предвид…

Сега дойде ред на Хендрикс да му нареди да мълчи и вместо да се ядоса, Стакхаус изпита известно възхищение. Каквото и да беше намислил чичо доктор, явно го смяташе за важно.

Хендрикс взе микрофона, но спря.

— Има ли начин избягалите деца да не чуят онова, което ще кажа? Няма смисъл да им даваме идеи.

— В тунела няма високоговорители — каза Стакхаус с надеждата, че е прав. — Що се отнася до Задната половина, мисля, че там имат отделна интерком система. Какво си намислил?

Хендрикс го погледна все едно е идиот.

— Само защото телата им са заключени, не означава, че умовете им са затворени в тунела.

„Мамка му — помисли си Стакхаус. — Забравих защо сме ги довели тук.“

— Как работи… няма значение, видях. — Хендрикс натисна копчето отстрани на микрофона, покашля се и заговори: — Моля за внимание. До всички служители. Внимание! Говори доктор Хендрикс. — Прокара ръка през оредяващата си коса, като разроши още повече бездруго чорлавите кичури. — От Задната половина са избягали деца, но няма причина да се тревожите. Повтарям, няма причина да се тревожите. Приклещени са в тунела между Предната и Задната половина. Възможно е обаче да се опитат да ви въздействат, както… — Замълча и облиза устни. — Както въздействат на определени хора, докато си вършат работата. Може да ви накарат да се самонараните. Или… ами… да ви насъскат един срещу друг.

„О, боже — помисли си Стакхаус, — много ободряваща идея, няма що.“

— Слушайте внимателно — продължи Хендрикс. — Способни са да осъществят подобно проникване в ума само ако хванат мишените си неподготвени. Ако усетите нещо… ако доловите чужди мисли… запазете спокойствие и се постарайте да им устоите. Пропъдете ги. Ще го постигнете с лекота. Може би ще помогне да го заявите на глас. Да кажете: „Не ви слушам“.

Хендрикс понечи да остави микрофона, но Стакхаус го взе.

— Говори Стакхаус. Персоналът от Предната половина незабавно да прибере всички деца по стаите им. Ако някой се съпротивлява, пуснете му ток.

Изключи интеркома и се обърна към Хендрикс.

— Може би малките лекета в тунела няма да се сетят за това. Все пак са само деца.

— О, ще се сетят — отвърна Хендрикс. — Все пак добре сме ги обучили.