Стивън Кинг
Институтът (61)

24.

След бягането на пътеката и поредното взимане на кръв последваха два дни без тестове, поне за Люк. Два пъти му биха инжекции — от едната цялата му ръка сърбеше непоносимо в продължение на час — но само толкова. Близначките Уилкокс започнаха да свикват с обстановката, особено след като се сприятелиха с Хари Крос. Той беше ТК и се хвалеше, че може да мести какво ли не, но Ейвъри заяви, че говори глупости.

— По-слаб е и от теб, Люк.

Люк изсумтя насмешливо.

— Не се напъвай да бъдеш дипломатичен, Ейвъри, ще вземеш да се сецнеш.

— Какво означава дипломатичен?

— Похарчи един жетон и провери на компютъра си.

— Съжалявам, Дейв, не мога да изпълня заявката — каза Ейвъри с изненадващо добра имитация на тихия злокобен глас на HAL 9000 и се разкикоти.

Хари се държеше добре с Грета и Герда, това не можеше да му се отрече. Всеки път, щом ги видеше, по лицето му се разливаше широка глуповата усмивка. Той клякаше, разперваше широко ръце, а момиченцата хукваха към него.

— Нали не мислите, че ги опипва? — попита Ники една сутрин на площадката, докато гледаше как Хари наблюдава двете Г-та, които скачаха на батута.

— О, отврат! — възмути се Хелън. — Гледаш прекалено много филми по „Лайфтайм“.

— Не — заяви Ейвъри. Той ядеше пуканки с шоколадова глазура и се беше сдобил с кафяв мустак. — Не иска да ги… — Постави малките си длани на кръста си и тласна напред с чатал. Като го гледаше, Люк си помисли колко сбъркано нещо е телепатията. Научаваш прекалено много прекалено рано.

— Ужас. — Хелън закри очи. — Прииска ми се да ослепея, Ейвстър.

— Имал е кокер шпаньоли у дома — обясни Ейвъри. — Тези момиченца са техни… как беше думата?

— Заместители — подсказа му Люк.

— Точно така.

— Не знам как Хари се е държал с кучетата си — каза Ники на Люк по-късно, по време на обяд, — но тези дребните го въртят на малкия си пръст. Все едно са се сдобили с нова кукла. Кукла с рижава коса и голямо шкембе. Виж ги само.

Близначките седяха от двете страни на Хари и го хранеха със залчета от рулото „Стефани“ в чиниите си.

— На мен ми се струва симпатично — каза Калиша.

Ники й се усмихна — една от онези усмивки, които озаряваха цялото му лице (което днес включваше насинено око, дар от някой служител).

— Разбира се, Ша.

Тя също му се усмихна и Люк изпита ревност. Глупава емоция предвид обстоятелствата… но я изпита.