Стивън Кинг
Институтът (79)

13.

Рояците насекоми бяха оредели след края на юни, затова доктор Хендрикс се срещна със Зик Йонидис пред административната сграда, където имаше пейка под сянката на един дъб. Наблизо се издигаше пилон, на който американското знаме се вееше лениво на летния ветрец. В скута си доктор Хендрикс държеше папката на Люк.

— Сигурен ли си? — попита той.

— Абсолютно — отвърна Зик. — Топих малкото копеленце пет или шест пъти, всеки следващ с петнайсет секунди по-дълго, точно както ти ми заръча. Ако можеше да чете мисли, щеше да го направи, това ти го гарантирам. И морски тюлен не би издържал на тези мъчения, а да не говорим за хлапе, което едва ли има повече от шест косъма по топките.

Хендрикс изглеждаше готов да възрази, но въздъхна и поклати глава.

— Добре. Ще го преживея. В момента имаме предостатъчно розови и очакваме още съвсем скоро. С лопата да ги ринеш. Но все пак съм разочарован. Имах големи надежди за това момче. — Той отвори папката с малката розова точка в горния десен ъгъл. Извади химикалка от джоба си и начерта диагонална линия през цялата първа страница. — Поне е в добро здраве. Еванс го прегледа. Онази малка идиотка Бенсън не е успяла да го зарази с шарка.

— Не е ли ваксиниран? — попита Зик.

— Ваксиниран е, но тя се постара да обменят слюнка. А беше доста тежко болна. Не можехме да рискуваме. В никакъв случай. По-добре да изчакаме, отколкото после да съжаляваме.

— Тогава кога ще го преместите в Задната половина?

Хендрикс се усмихна.

— Нямаш търпение да се отървеш от него, а?

— Всъщност не — каза Зик. — Малката Бенсън може и да не му е предала шарката, но Уилхолм го е заразил с вируса на неподчинението.

— Местим го веднага щом получа разрешение от Хекил и Джекил.

Зик се престори, че трепери.

— Бррр. От тези двамата ме побиват тръпки.

Хендрикс не изказа мнение за лекарите в Задната половина.

— Сигурен ли си, че няма никакви телепатични способности?

Зик го потупа по рамото.

— Абсолютно, докторе. Давам ти гаранция.