Стивън Кинг
Институтът (48)

11.

Ейвъри седеше на един от фотьойлите, поклащаше крака и похапваше бирени пръчици, докато гледаше събитията, разиграващи се в Бикини Ботъм.

— Дадоха ми два жетона, защото не плаках, когато ми биха инжекция.

— Супер.

— Ако искаш, мога да ти дам другия жетон.

— Няма нужда, благодаря. Запази си го за после.

— Добре. Спондж Боб е интересно филмче, но ми се иска да се прибера вкъщи. — Ейвъри не зарида, нито се разхлипа, но от очите му започнаха да се стичат сълзи.

— И на мен. Направи ми място.

Ейвъри се премести и Люк седна до него. Стана им малко тесничко, но на Люк не му пречеше. Той преметна ръка през раменете на Ейвъри и го прегърна лекичко. Ейвъри отпусна глава на рамото му и Люк изпита някакво трогателно чувство, което не можеше да определи, но и на него му се доплака.

— Знаеш ли, че Морийн има дете? — рече Ейвъри.

— Нима? Сигурен ли си?

— Да. Син. Бил е малък, но сега е голям. По-голям е и от Ники.

— Ясно.

— Тайна е. — Ейвъри не откъсваше очи от екрана, където Патрик спореше с госпожа Крабс. — Тя спестява пари за него.

— Наистина ли? Откъде знаеш?

Ейвъри го погледна.

— Просто знам. Както знам, че най-добрият ти приятел се казва Ролф и живееш на Уилдърсмучка Драйв.

Люк го зяпна.

— Боже, Ейвъри!

— Добър съм, нали?

И макар сълзите по бузите му още да не бяха изсъхнали, момченцето се изкикоти.