Стивън Кинг
Институтът (185)

29.

Чад ги поведе покрай разрушените сгради. Стакхаус и готвачът Дъг се тътреха след него с наведени глави. Тим ги следваше с пистолет в ръка. Люк и приятелите му вървяха зад Тим. Щурците, заглушени временно от разрухата, отново пееха.

Чад спря в края на асфалтовия път, покрай който бяха паркирани пет-шест коли и три-четири пикапа, един зад друг. Сред тях имаше един средно голям микробус „Тойота“ с надпис отстрани „ХАРТИЕНА ПРОМИШЛЕНОСТ МЕЙН“. Той го посочи.

— Какво ще кажете, господине? Ще свърши ли работа?

Тим сметна, че ще свърши работа, поне за начало.

— Къде са ключовете?

— Това са служебни пикапи, всички ги използват и винаги оставят ключовете под сенника.

— Люк — каза Тим. — Би ли отишъл да провериш?

Люк отиде; другите го последваха, сякаш не можеха да издържат да са разделени дори за минутка. Той отвори шофьорската врата и смъкна сенника. Нещо изпадна в ръката му. Ключовете.

— Добре — каза Тим. — Сега отворете задната врата и ако вътре има нещо, го извадете.

Високият на име Ник и ниският на име Джордж се заеха с тази задача, като изхвърляха гребла, мотики, кутия с инструменти и няколко торби с тор. През това време Стакхаус седна на тревата и опря глава върху коленете си. Това беше жест на пълно съкрушение, но на Тим не му стана жал. Той потупа Стакхаус по рамото и каза:

— Тръгваме.

Стакхаус не вдигна глава.

— Къде? Момчето май спомена Дисниленд. — И се изсмя без капчица хумор.

— Не ти влиза в работата. Но ми е любопитно. Ти къде ще отидеш?

Стакхаус не отговори.