Алекс Норт
Шепнещия мъж (7)

6

Също като Пийт Уилис детектив Аманда Бек много добре осъзнаваше важността на първите четиресет и осем часа. През следващите дванайсет от тях тя беше наредила на екипа си да продължава с претърсването на различните пътища, по които можеше да е минал Нийл Спенсър, както и с разпитите на членовете на семейството, за да започнат да изграждат портрет на изчезналото момче. Бяха събрани снимки. Бяха проучени случки. И след това, в 9:00 часа на следващата сутрин, беше свикана пресконференция и на медиите беше предоставено описание на външния вид на Нийл и дрехите, с които е бил облечен.

Родителите на Нийл мълчаливо седяха от двете страни на Аманда, докато тя отправяше нужните молби и приканваше свидетелите да се свържат с полицията. Фотоапаратите просветваха спорадично срещу тримата. Аманда правеше всичко по силите си, за да не им обръща внимание, но усещаше, че родителите на Нийл забелязваха всяка една светкавица и потръпваха, сякаш фотографите ги пронизваха с нещо остро.

— Приканваме гражданите да проверят всички гаражи и бараки в дворовете си — обърна се тя към залата.

Ситуацията се представяше по възможно най-спокоен начин, без паника. Главната й цел в момента, освен да открие Нийл Спенсър, беше да уталожи страховете на хората — и макар да не можеше уверено да заяви, че Нийл Спенсър не е бил отвлечен, можеше поне ясно да обясни към какво беше насочено разследването в момента.

— Най-вероятното обяснение е това, че Нийл е претърпял някакво премеждие — каза тя. — Макар да е изчезнал преди петнайсет часа, ние силно се надяваме, че ще го открием жив и здрав, и то скоро.

Вътрешно тя не беше толкова уверена.

* * *

Едно от първите неща, с които се зае Аманда, когато след края на пресконференцията се върна в управлението, беше да нареди неколцината осъдени сексуални престъпници в района да бъдат привикани мирно и тихо, а след това разпитани малко по-шумно.

В рамките на деня районът на издирването беше разширен. Части от канала — едно малко вероятно предположение — бяха претърсени и започна обстойна проверка от врата на врата. Бяха прегледани записите от охранителните камери. Тя се зае с последното сама; виждаше се как Нийл тръгва от дома на баща си, но изчезваше, преди да стигне до сметището, и след това не се появяваше отново. Някъде в този диапазон момченцето беше потънало в земята.

Изтощена, тя разтърка лицето си в опит да се ободри.

Полицаите отново отидоха на сметището, този път на дневна светлина, и претърсването на каменоломната продължи.

Все още нямаше и следа от Нийл Спенсър.

Все пак момченцето в известен смисъл започна да се появява с напредването на деня: по новините вървяха снимки, в частност една конкретна, на която Нийл се усмихваше срамежливо, облечен с футболна тениска една от малкото, с които разполагаха неговите родители, на която изглеждаше щастливо. Репортажите показваха семпли карти с ключови места, оградени в червено, и евентуални пътища, обозначени с жълти точици.

Бяха излъчени и кадри от пресконференцията. Аманда гледа репортажа същата вечер на таблета си в леглото вкъщи и си каза, че по телевизията родителите на Нийл изглеждаха дори още по-изтерзани, отколкото й се беше сторило на живо. Изглеждаха виновни. И ако все още не се чувстваха виновни, това скоро щеше да се случи; щяха да ги накарат. На оперативката същия следобед тя беше предупредила полицаите, много от които бяха родители, че макар обстоятелствата около изчезването на Нийл Спенсър да бяха съмнителни, с майка му и баща му трябваше да се отнасят внимателно. От само себе си ставаше ясно, че далеч не бяха родители за пример, но Аманда не подозираше, че някой от тях беше замесен лично. Бащата имаше в досието си няколко дребни нарушения — пиянство и причиняване на безредици, както и мъмрене за сбиване, — но нищо, което будеше тревога. Досието на майката беше чисто. А по-важното беше, че и двамата изглеждаха искрено съкрушени от случилото се. Двамата не си бяха отправяли взаимни обвинения, колкото и да беше невероятно това.

И двамата просто искаха синът им да се прибере вкъщи.

 

 

Аманда не спа добре и се върна рано в управлението. С над трийсет и шест часа зад гърба си едва шепа от тях прекарани в почивка, тя седеше в кабинета си и разсъждаваше над петте категории на случаи с изчезнали деца, все по-принудена да се насочи към едно неприятно заключение. Тя не вярваше, че Нийл е бил изоставен или изгонен от родителите си. Ако му се беше случило някакво премеждие на път за вкъщи, вече щяха да са го открили. Отвличане от роднина изглеждаше малко вероятно. И макар да не беше изключено да е избягал сам, тя отказваше да повярва, че е била надхитрена за толкова дълго време от едно шестгодишно момченце, което не разполагаше с никакви пари или провизии.

Тя се загледа в снимката на Нийл Спенсър на стената, замислена за кошмарния сценарий, който оставаше.

Отвличане от нероднина.

Хората не правеха разлика между това определение и отвличането от непознат, но уточнението беше важно. Децата в тази категория рядко биваха отвличани от хора, които наистина са им напълно непознати. По-често някой се сприятеляваше с тях — някой страничен участник се промъкваше в живота им. И с насочването на разследването в друга посока нишките, които бяха представлявали една по-маловажна част през изминалия ден и половина, заеха централно място. Приятелите на семейството. Семействата на приятелите. По-щателна проверка на известните сексуални престъпници. За какво беше използван интернет у дома. Аманда пусна отново записа от охранителните камери, с който разполагаше, и започна да го изучава от един по-различен психологически ъгъл, като измести вниманието си от плячката и го насочи към потенциални хищници на заден план.

Родителите на Нийл бяха разпитани отново.

— Синът ви споделял ли е тревожност, свързана с нежелано внимание от страна на други възрастни? — каза Аманда. — Споменавал ли е някой да е говорил с него?

— Не — бащата на Нийл изглеждаше обиден дори при споменаването за това. — По дяволите, нали щях да направя нещо, ако знаех? И за бога, не мислите ли, че вече щях да съм го споменал?

Аманда се усмихна учтиво.

— Не — каза майката на Нийл.

Но не толкова уверено.

Когато Аманда я притисна, жената каза, че всъщност си спомня нещо. Не й било хрумнало да се свърже с полицията, когато се случило, нито да го спомене, когато Нийл изчезнал, защото било толкова странно, толкова глупаво — и освен това в онзи момент тя била полузаспала и почти не си го спомняла.

Аманда отново се усмихна учтиво, като междувременно едва се сдържаше да не откъсне главата на жената.

Десет минути по-късно тя се намираше в кабинета на прекия си началник на горния етаж, началника на отдел „Криминални разследвания“ Колин Лайънс. Дали от преумора или нервност, й се налагаше да укроти лекото потрепване на крака си. Самият Лайънс също изглеждаше угрижен. Той беше съблюдавал разследването отблизо и точно като Аманда осъзнаваше съвсем ясно ситуацията, пред която вероятно бяха изправени. Въпреки това този нов развой на нещата не беше онова, което му се искаше да чуе.

— Медиите да не разбират нищо за това — каза тихо Лайънс.

— Да, сър.

— А майката? — Той внезапно я погледна тревожно. — Каза ли й да не говори с никого за това? В никакъв случай?

— Да, сър.

Разбира се, мамка му, сър. Въпреки че Аманда се съмняваше това наистина да е било необходимо. Тонът на някои от репортажите в пресата вече звучеше осъдително и обвинително, а на родителите на Нийл се налагаше да живеят с достатъчно чувство за вина, без нарочно да търсят повече.

— Добре — каза Лайънс. — Защото, за бога…

— Знам, сър.

Той се облегна назад на стола и затвори очи за няколко секунди, като си поемаше дълбоко дъх.

— Знаеш ли за случая?

Аманда вдигна рамене. Всички знаеха за случая. Това не беше същото, като да са запознати с него.

— Не всичко — каза тя.

Лайънс отвори очи и впери поглед в тавана.

— Значи ще имаме нужда от помощ — каза той.

Сърцето на Аманда леко се сви. От една страна, тя се беше трудила до предела на силите си през последните две денонощия и нямаше никакво желание точно сега да дели постигнатото по случая. От друга, в момента ставаше дума за присъствието на призрака.

Франк Картър.

Шепнещия мъж.

Уталожването на страховете на гражданите сега щеше да стане по-трудна задача. Дори невъзможна, ако тази подробност излезе наяве. Несъмнено трябваше да действат много внимателно.

— Да, сър.

Лайънс вдигна слушалката на телефона върху бюрото си.

И така, докато времето от изчезването на Нийл Спенсър вече пълзеше към края на онзи критичен диапазон от четиресет и осем часа, детектив Пийт Уилис отново стана част от разследването.