Алекс Норт
Шепнещия мъж (33)

32

Беше един много странен ден, мислеше си Джейк.

Като начало, беше изключително уморен — заради онова нещо, което се случи през нощта, но той не си го спомняше особено добре. Все пак тогава беше полузаспал. И все още беше много ядосан на татко заради онова, което беше написал, и когато дойде полицията, и татко каза, че мама е умряла, сякаш не беше кой знае какво, тон си изпусна нервите. Това не беше хубаво, но не успя да се сдържи.

Само че през деня гневът му избледня и това само по себе си беше странно. Но все пак караниците понякога изчезваха като мъглата, която се появяваше сутрин. В класната стая обаче той се почувства самотен и искаше още много да гушка татко и да му каже, че съжалява, и да чуе как татко му казва, че всъщност той също съжалява.

Струваше му се, че така нещата могат да се оправят.

И тогава Оуен направи онова, което направи, а после и Джейк, и в крайна сметка се наложи да отиде в кабинета на госпожица Уолъс. Всъщност това не беше кой знае колко страшно, с изключение на две особено важни подробности. Първата беше, че Пакетът със специални неща остана в класната стая, което означаваше, че злият Оуен можеше да прави с него каквото си пожелае, а тази мисъл беше непоносима.

— Джейк, би ли ме погледнал, ако обичаш? — наложи се госпожица Уолъс да го каже два пъти, защото Джейк не можеше да откъсне поглед от пода на кабинета.

И второто нещо: той знаеше, че татко щеше да бъде много ядосан и разочарован от него, задето отново е правил проблеми, което означаваше, че нещата нямаше да се оправят още дълго време. Или с това темпо — може би никога.

Сигурно татко щеше дори да напише някакви ужасни неща и за него.

Джейк подозираше, че сигурно му се искаше да го направи.

Но после, когато се върна в класната стая, Пакетът изглеждаше непокътнат и му хрумна, че може би трябваше да удря хората по-често. И когато дойде да го вземе, татко сякаш изобщо не му беше ядосан. Дори беше възразил на госпожа Шели! Което беше много смело от негова страна, мислеше си Джейк. Но по-важното беше, че татко се застъпи за него. Дори да не го каза направо, Джейк видя, че го направи. Дори да не го прегърна, това го накара да се почувства толкова добре, все едно го беше направил.

И сега бяха в полицейското управление.

Първоначално това не беше лошо, защото му беше доста интересно и най-вече, защото всички се държаха много мило с него, но вече много му се искаше да си тръгва. После обаче се случи още нещо — дойде новият полицай — и всичко стана още по-странно заради начина, по който се държеше татко. С другите хора от полицията той си беше съвсем нормален, но сега изглеждаше пребледнял и уплашен — сякаш това беше неговата класна стая и новият полицай беше някой като госпожа Шели.

Като се замисли, на новия полицай също не му беше много комфортно. Когато жената полицай си тръгна и отнесе изявлението, което татко беше подписал, вратата се затвори след нея и атмосферата в стаята наистина стана много особена. Все едно някакво лепило държеше всичко на мястото му.

Тогава новият полицай се приближи и погледна надолу към него.

— Ти сигурно си Джейк? — каза той.

— Да — това си беше вярно. — Аз съм Джейк.

Мъжът се усмихна, но някак странно. Лицето му наистина изглеждаше мило, но точно сега усмивката му беше угрижена. Миг по-късно той протегна ръка и Джейк се здрависа с него, защото така беше възпитано. Ръката му беше голяма и топла и го стисна съвсем лекичко.

— Приятно ми е да се запознаем, Джейк. Можеш да ме наричаш Пийт.

— Здравей, Пийт — каза Джейк. — И на мен ми е приятно. Защо не може да си вървим у дома? Един от другите полицаи каза на татко, че не може.

Пийт се намръщи и коленичи пред него, като се вгледа в лицето му, сякаш там имаше някаква тайна. Джейк също го погледна в очите, за да му покаже, че не криеше нищо. Тук няма нищо тайно, господине.

— Много е сложно — каза Пийт. — Трябва малко да разследваме във вашата къща.

— Заради момчето в пода?

— Да.

Но след това Пийт отмести поглед към татко и Джейк си спомни, че не биваше да го споменава. Но честно казано, атмосферата в стаята беше толкова странна, че лесно беше забравил нещо такова.

— Казах му какво съм намерил — каза татко.

— Но откъде сте знаели, че е момче?

Татко просто стоеше там, но някак изглеждаше приклещен, сякаш искаше да помръдне напред или назад, но тялото му беше забравило как да се движи. Джейк изпита неловкото усещане, че ако баща му си спомни как да се движи, ще тръгне напред — и то доста яростно.

— Не знаех — каза татко. Казах му, че е дете. Той вероятно сам е решил, че е момче.

— Вярно е — бързо добави Джейк.

Не искаше татко да удря никого, особено някой полицай, защото точно сега изглеждаше така, сякаш може и да го направи.

Пийт бавно се изправи.

— Добре. Значи нека започнем с практичната част. Само двамата ли сте?

— Да — каза татко.

— Майката на Джейк…?

Татко все още изглеждаше ядосан.

— Съпругата ми почина миналата година.

— Съжалявам. Сигурно ви е било много тежко.

— Добре сме.

— Виждам това.

Толкова объркващо! На Джейк му се искаше да поклати глава. Сега Пийт сякаш не можеше да погледне татко. Но Пийт беше полицай и това означаваше, че той има власт, нали така?

— Можем да ви осигурим място, където да пренощувате, но може би няма да предпочетете това. Имате ли роднини, при които бихте искали да останете?

— Не — каза татко. — И двамата ми родители са мъртви.

Пийт се поколеба.

— Разбирам. Това също съжалявам да чуя.

— Всичко е наред.

И тогава татко направи крачка напред.

Джейк затаи дъх.

Но сега изглеждаше така, сякаш татко само искаше да удари някого, а не наистина да го направи.

— Оттогава мина много време.

— Разбирам.

Пийт си пое дълбоко дъх, но все още не поглеждаше татко. Просто беше вперил поглед в стената и Джейк си помисли, че изведнъж му се стори много по-възрастен на вид, откакто, когато беше влязъл в стаята.

— В такъв случай може да ви осигурим място, където да пренощувате, докато нещата се наредят.

— Да, това би било добре.

— Също така съм сигурен, че ще се нуждаете от някои неща. Ако искате, може да се върнем заедно до дома ви и да си вземете някои вещи, които са ви необходими. Резервни дрехи например.

— Налага ли се да идвате с нас?

— Да. Съжалявам. Това е местопрестъпление. Трябва да отбелязвам всичко, което е изнасяно от къщата.

— Добре. Но няма да е особено приятно, нали?

— Знам.

Пийт най-сетне погледна татко.

— Съжалявам.

Татко сви рамене с все така блеснал поглед.

— Какво да се прави. Нека тогава да приключваме с всичко това. Джейк, трябва да си помислиш какви играчки искаш да си вземеш, чу ли?

— Добре.

Но Джейк погледна първо единия, после другия — татко и Пийт и все още никой не помръдваше, нито изглеждаше, сякаш има някаква представа какво точно да направи сега, и Джейк реши, че ако самият той не направи нещо, всички ще останат по местата си. Затова остави празната бутилка от сока на масата шумно и решително.

— Нещата ми за рисуване, татко — каза той. — Само тях искам.