Том Егеланд
Ефектът на Лазар (95)

94.
Екстремистите

Рим

Събота, 9-ти септември 2017 г.

Caedite eos! Novit enim Dominus qui sunt eius.

Избийте ги всички! Господ ще познае своите!

Тези думи се приписват на папския легат Арно Амори (Арнолд Амарик). Преди клането на катари християни във френския град Безие на 21-ви юли 1209 г. един от кръстоносците го попитал как ще успеят да различат катарите от праведните набожни католици. В своето донесение до папата Амори се хвали, че е избил двайсет хиляди катари — млади и стари, мъже, жени, деца, — но също и някои езичници и католици. За награда Арно Амори е провъзгласен за архиепископ на Нарбон няколко години по-късно. „Целта оправдава средствата“ е фраза, погрешно приписвана на йезуитите. Още преди Христа поетът Овидий пише в произведението „Heroides at Exitus acta probat“, че резултатът е важен. В творбата „Владетелят“ Макиавели твърди: „Лъжата, вероломството, жестокостта са добри, когато са необходими за укрепването на властта.“ Но насилието и жестокостта, смятал той, са оправдани само в името на държавата и обществото.

Франсоа Мълиган и неговите хора живееха в собствен свят. Но това беше свят, белязан от изкривените житейски ценности на екстремистите.

Когато се върнах в хотела, извадих СИМ картите на мобилния си телефон и таблета. Събрах набързо багажа си и се отписах на рецепцията. Рецепционистът ме попита дали съм недоволен и дали може да ми предложи друга стая.

— Имам проблеми с една жена — излъгах аз. Той се подсмихна.

Изнесох куфара си и клетката с проклетия Гълъб на Ной и ги натоварих в таксито, което ме чакаше долу. Следващите два часа обикалях из Рим с четири различни таксита, преди да се уверя, че никой не ме следи. Настаних се в един хотел в далечен квартал на града. Стаята беше голяма и по-луксозна от предишната.

За да се успокоя, взех дълга гореща вана с много пяна. Докато лежах в топлата вода, прехвърлях в съзнанието си случките от изминалия ден. По всичко личеше, че Франсоа Мълиган и неговите побеснели „кучета“ ме бяха държали под око през цялото време. Но пък и американците бяха сторили същото.

Кои бяха те? Хората на Майкъл Уанг? ЦРУ? Или нямаше голяма разлика между двете?

Защо не се бяха намесили по-рано? Дали искаха да ме оставят да действам свободно, за да намеря „Книгата на мъртвите“? Дали бяха решили да не правят нищо, за да може търсенето да бъде по-успешно? Може би смятаха, че съм по-компетентен от тях и имам по-големи шансове да я открия. От друга страна — по-компетентен от цяла организация с неограничен ресурс? А може би нещата бяха много по-прости — може би благодарение на късмет, интуиция и донякъде изобретателност бях успял да бъда една крачка пред тях? Пред Domini Canes. Пред ЦРУ. Пред специалните части на Майкъл Уанг? Нямаше как да знам със сигурност.

Тази вечер направих нещо, до което рядко прибягвам. Изпразних съдържанието на минибара. Заспах пиян, гол, легнал напречно на леглото. Не сънувах абсолютно нищо.