Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бьорн Белтьо (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lasaruseffekten, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Том Егеланд

Заглавие: Ефектът на Лазар

Преводач: Галина Узунова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: норвежки

Издание: първо

Издател: ИК „Персей“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: норвежка

Излязла от печат: 29.06.2018

Редактор: Дарина Фелонова

Коректор: Красимира Цонева

ISBN: 978-619-161-168-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6127

История

  1. —Добавяне

100.
Библейският код

Рим
Вторник, 12-ти септември 2017 г.

Последвах главния равин, който премина през цялата синагога и слезе надолу по стълбите към музея. През 2006 г. „Museo Ebraico di Roma“ е бил преместен в подземието на синагогата. В музея може да се видят различни документи и реликви, доказващи връзката на евреите с Рим чак от времето преди Христа.

Цялото ми тяло потръпваше от очакване. В богато украсен шкаф със стени от дебело стъкло, върху пурпурно кадифе бе поставен сребърен съд с релефни орнаменти. С два големи ключа равинът отвори шкафа и извади съда.

— Наричаме го просто граала — каза той.

— Това ли е Граалът на Гавраил? — попитах аз, като не откъсвах поглед от сребърния съд.

— Да. Не е Светият Граал. О, не! Този граал няма нищо общо с Иисус. Граалът на Гавраил е наречен на името на архангела.

Менаше Майер занесе съда до една маса, напомняща на олтар. Там той разхлаби винтовете, които придържаха овалния капак на съда, и го отвори.

Вътре се виждаше горната част на някакъв древен свитък.

— Професоре? — каза той с присъщото си спокойствие и авторитет.

Сложих си чифта копринени ръкавици, които бяха оставени на масата, и внимателно извадих пергамента от съда.

— В Граала на Гавраил — каза равинът — е Ключът на Йехова.

Погледнах свитъка стар пергамент.

Това ли е Ключът на Йехова?

Равинът кимна с благоговение.

 

 

Ключът на Йехова.

Не знам какво точно бях очаквал да видя. Ключ във физическия смисъл на думата? Украшение във формата на ключ? Е, може би всичко друго, но не и това.

 

 

Внимателно разгънах свитъка.

И сбърчих чело. Нищо не разбирах.

Ключът на Йехова се състоеше от еврейски писмени знаци. Числа и букви. Красиво изписани, изящни.

Напомняха ми на писмеността на елфите.

— Май не е много лесен за разбиране? — подсмихна се Менаше Майер.

Аз се взирах съсредоточено в знаците, които бяха разположени в кутийки, все едно на кариран лист.

— Какво е това?

— Древен алгоритъм.

Алгоритъм е формула или метод за изчисление. Набор от правила, инструкция за решаване на математическа или логическа задача.

— Алгоритъм? — повторих аз, а погледът ми се плъзгаше по вертикалните и хоризонтални линии, които се пресичаха в един симетричен, но напълно непонятен за мен модел. Хоризонталните редове със знаци напомняха на схема на електрическа верига. Или на електронна платка.

— Този алгоритъм — продължи равинът — е бил създаден от еврейски учени в изгнание във Вавилон преди две хиляди и петстотин години. Много преди да съществува концепцията за компютрите или за софтуера. Нещо повече: този алгоритъм, професоре, е ключ за шифър. Ключ, създаден от великите умове на древността.

— Но какво…

— Запознат ли си с понятието „гематрия“?

— Много бегло. Магия на числата.

— Или мистика на буквите. Ако на всяка буква се придаде числова стойност, един текст би могъл да се тълкува с помощта на цифри.

— И по този начин числата получават свой собствен символичен смисъл.

— През вековете представители на почти всички религии са практикували гематрия. Широко известно е числото на звяра в Откровение на Йоан.

 

 

666. Познавах историята на най-мистичното число в Библията[1]. В зависимост от стойностите, заложени при тълкуването на цифрите, 666 може да означава папата, омразният император Нерон или Хитлер.

— Значи тази схема е изградена на принципа на гематрията? — попитах аз.

— Не само. Но са необходими сериозни познания по гематрия, нумерология, астрология, кабала, невиим и меркаба, плюс основно познаване на математическа статистика и криптография, в случай че някой се захване да дешифрира този алгоритъм.

Наименованията на различни форми на религиозна магия и мистицизъм ме накараха да се усмихна.

Отвън дочух сирените на линейка. Сякаш се намираше в друг свят.

— По времето, когато по-мъдри хора от нас са създали този шифърен ключ, преди две хиляди и петстотин години — каза равинът, — е било казано, че на сто учени ще са им нужни десет години, за да разберат Ключа на Йехова.

— Това означава хиляда години, ако става въпрос за един човек.

— Но все пак в наши дни си имаме компютри, които вършат тези неща.

— Кой е шифърът, който този алгоритъм решава?

— Не се ли разбира от само себе си?

— „Книгата на мъртвите“?

— В известен смисъл. Но това, което ти търсиш, професоре, не е „Книгата на мъртвите“.

— Така ли?

— „Книгата на мъртвите“ през цялото време е била точно под носа ти.

— Не съм забелязал — усмихнах се аз.

— Ти в действителност си търсил ключа, а не книгата.

— Ключа към „Книгата на мъртвите“?

— Ключа за шифъра.

Равинът се изправи.

— Ключът за шифъра е математическа формула, алгоритъм, който ти показва кои знаци трябва да използваш, а те самите се намират сред определен брой други знаци.

— Знам какво е шифърен ключ, но как е възможно „Книгата на мъртвите“ да е шифър?

Той се усмихна.

— Шифър, скрит в Библията.

Времето сякаш спря своя ход. Авнер Фром твърдеше същото в писмото си към мен. Шифър, скрит в Библията.

— Всички текстове, които впоследствие са се превърнали в петте Мойсееви книги, са били събрани и редактирани, за да образуват един свързан текст преди две хиляди и петстотин години — обясни главният равин Менаше Майер. — Авторите, тоест тези хора, които са подбрали и редактирали старите религиозни текстове, са били предвождани и наставлявани от пророка и свещеник Ездра. Тази група теолози и духовници са успели да „вмъкнат“ „Книгата на мъртвите“ в Тората знак по знак, дума по дума.

— Но по какъв начин?

— Познато ли ти е понятието палимпсест? Палимпсест е стар, написан на ръка пергамент, където написаното е изтрито, така че да може да се ползва отново пергаментът, който е бил ценен материал по онова време. По този начин е можело да се запише нов текст на място, където преди е пишело нещо друго.

— Нима искаш да кажеш, че…

— Почакай! Остави ме да довърша. Тората е била текстов палимпсест — в преносен смисъл. Но с тази разлика, че никой не е премахнал стария текст. О, не. Оставили са стария текст. Така се е появил нов текст всред стария.

— Все още не разбирам как са могли да вплетат напълно нов текст сред друг текст?

— Но, професоре! — възкликна той, преструвайки се на разочарован. — Съвсем не е толкова трудно.

— Обясни ми!

— На първо място, те са използвали знаците, които вече са били изписани. Там, където е било необходимо, са размествали знаци, думи и изречения в оригиналния текст. По този начин са направили място за „Книгата на мъртвите“. Така „Книгата на мъртвите“ е била вплетена в текстовете, които с времето са се превърнали в това, което християните наричат петте Мойсееви книги от Стария завет. Това се е случило петстотин години преди новата ера — да, петстотин години преди идването на християнския пророк Иисус Христос на земята.

Трябва да съм изглеждал все още озадачен, защото той извади празен лист хартия и химикалка от едно чекмедже на писалището.

— Сега ще ти дам един пример — каза той, — но за по-голяма яснота ще опростя доста метода на древните майстори.

Той написа бавно, с четлив и равен почерк:

В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)[2]

— Така започва Библията — каза той. — Как би подходил, ако искаш да скриеш някакъв съвсем друг текст вътре в този? Не е толкова трудно. Според творбата на Тертулиан „De praescriptione haereticorum“, „Книгата на мъртвите“ започва със следните загадъчни думи: „В нас живеят мъртви.“

Той бързо започна да огражда знак след знак:

В НАчало Бог Сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух БоЖИй се носеше над Водата. РЕче Бог: да бъде светлина. И биде светлина. ВидЯ Бог, че свеТлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъМнината. Светлината Бог нарече ден, а тЪмнината — нощ. Биде вечеР, биде уТро — ден един. И рече Бог: да има тВърд посред водата, И тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

В нас живеят мъртви.

— Виждаш ли? — Той ме погледна в очите настоятелно.

— В нас живеят мъртви — цитирах аз. — Но…

Той сигурно бе предвидил моите възражения, защото ме прекъсна:

— Разбира се, не е било толкова лесно. Оригиналът е бил написан на акадски. Ездра и неговата група от преводачи и редактори първо е трябвало да преведат оригиналния акадски текст на архаичен библейски иврит, езика на Тората. След това са създали текстова матрица, където са премахнали всички интервали и препинателни знаци. Накрая са създали ключа за шифъра, алгоритъма, който ни дава възможност да разберем кои точно букви трябва да използваме при разчитането. Примерът, който аз ти дадох, беше улеснен до баналност.

— Как бихме могли да възстановим текста на „Книгата на мъртвите“ сред хилядите знаци, които съставят Тората в наши дни?

— Трябва да използваме оригиналния текст на архаичен библейски иврит. Първо трябва да премахнем всички интервали и препинателни знаци. Тогава ще ни остане огромен брой букви — текстова матрица, състояща се от десетки хиляди взаимосвързани знаци. Шифровият ключ, Ключът на Йехова, ни казва точно кои знаци в текстовата матрица трябва да използваме при разчитането.

— Библейски код — измърморих аз.

— Можеш да го наречеш и така, да.

Разкритието, направено от равина, провокира нови и нови въпроси в мен.

— Как е било възможно ръкописът да е бил преведен на гръцки и записан на свитък пергамент през X век? — попитах аз. — Имали ли са достъп до шифровия ключ?

Равинът се засмя тихичко и поклати глава.

— Как е могъл монахът Йероним фон Хайделберг да препише гръцкия текст и по този начин да прехвърли магическото произведение на пергамент от фина телешка кожа през 1463 г.? Как е могла инквизицията да го конфискува?

Все още подсмихвайки се, равинът разпери недоумяващо ръце.

— Това не се е случвало.

Зяпнах го изумен.

— Професор Белто, всичко това са легенди!

— Легенди?

— Да, митове, които са били създадени, за да опазят истината.

— Искаш да кажеш, че гръцкият превод от X век не съществува?

— Точно така.

— И че версията на монаха Йероним фон Хайделберг също е измислица?

Менаше Майер кимна утвърдително.

— Измислена е — така, както и самият монах Йероним фон Хайделберг е измислен. „Книгата на мъртвите“ се намира на едно-единствено място — скрита сред хилядите букви, от които са съставени Мойсеевите книги.

 

 

Усмихнах се, докато се опитвах да осмисля цялата тази нова информация. Една заблуда, продължила няколко хиляди години, бе на път да бъде разкрита, а аз бях част от всичко това! Усещането беше неописуемо.

— Това, което казваш, означава, че никой не е чел „Книгата на мъртвите“ в продължение на две хиляди и петстотин години? — казах аз.

— Да, съвсем логично предположение.

— Дори вие не сте?

Минаха няколко секунди, сякаш той искаше да помисли, преди да отговори. После каза:

— Така, както посланията на Библията първо са били предавани от уста на уста, така и посланията в „Книгата на мъртвите“ са били предавани на онези, които са били достойни.

— А кои са те?

— Съществува група от хора, които познават тайните на „Книгата на мъртвите“.

— „Силните, от старо време славни човеци“[3].

Цитатът от първата Мойсеева книга беше опит да отгатна. Но изненаданото изражение на равина потвърди, че имах право. Бях познал.

— Пазителите? — попитах аз. — „Силните, от старо време славни човеци“ означава пазителите, така ли?

Той ме погледна изумено.

— Те съществуват ли? — попитах аз. — Тези пазители, тези почти безсмъртни хора сред нас — наистина ли ги има?

— Дали ги има? — каза вяло той.

— Съществуват ли до ден-днешен? Или и те са просто мит?

Той замълча за известно време.

— Ти имаш право, професоре. — Загадъчната усмивка на равина беше отговор сама по себе си. — И те са само мит.

Бележки

[1] „Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.“ — Откровение на Йоан, глава 13, стих 18. — Б.а.

[2] Първа книга Мойсеева, глава 1, стих 1–6. — Б.а.

[3] Първа книга Мойсеева, глава 6, стих 4. — Б.пр.