Том Егеланд
Ефектът на Лазар (30)

30.
Объркването

Ню Йорк

Вторник, 15-ти август 2017 г.

Силното сутрешно слънце ме заслепяваше, докато бързах от хотела към Колумбийския университет. Разстоянието изобщо не беше кратко. Бях се опитал да се свържа с Ейбрахам Кливланд от фондация „Кокс Вандербилт“ на телефонния номер, който ми беше дал, но той не вдигна. Затова реших да отида до библиотека „Бътлър“ и да проверя дали е там.

— Кой?

Очите на рецепционистката на бюро „Информация“ в библиотека „Бътлър“ бяха големи, яркозелени и силно озадачени.

Търпеливо и съвсем ясно повторих името:

— Ейбрахам Кливланд.

— Ейбрахам? Кливланд?

— От мемориална фондация „Кокс Вандербилт“.

— Кокс? Вандербилт? Мемориална фондация?

Рецепционистката трескаво отгръщаше страниците на някакъв справочник, пълен с имена и номера, а после продължи търсенето в онлайн регистъра на библиотеката. Но не. Нито следа от човек на име Ейбрахам Кливланд. Нито пък от мемориална фондация „Кокс Вандербилт“. Бях изпратен при ръководител рецепция. Докато чаках отговорника да се освободи и да ме приеме, размишлявах върху срещата ми с Анабел Крафт и списъка с имената на четирите деца. Със сигурност имаше връзка. Но каква? Нямах търпение тя отново да се свърже с мен.

Ръководител рецепция също не можа да ми помогне и ме изпрати при административния директор, в чийто офис веднага бях поканен. Административният директор беше много учтива жена, от онзи тип, на който годините изобщо не личат. Можеше да бъде както на четирийсет, така и на шейсет.

— Всички в библиотека „Бътлър“ сме изключително благодарни, че успяхте да откриете фрагмента от „Книгата на мъртвите“ — каза притеснено тя. — А ако успеете да откриете цялото произведение, ще се радваме много, че ще бъде дарено именно на нас.

— Няма нужда да ми благодарите — отвърнах объркано. — Все пак вие и „Кокс Вандербилт“ ме ангажирахте със задачата да открия произведението.

— Всъщност ако трябва да съм напълно искрена с вас, професор Белто, нашата роля беше най-вече на посредници между вас и мемориална фондация „Кокс Вандербилт“.

— В такъв случай не съм разбрал правилно — казах аз. — Бях останал с впечатлението, че фондация „Кокс Вандербилт“ е част от библиотека „Бътлър“.

Административният директор се изчерви.

— Не, не. Връзката между нас не е такава. Истина е, че се съгласихме да съдействаме на „Кокс Вандербилт“. Но ние само ще приемем „Книгата на мъртвите“ или фрагментите от нея, които успеете да откриете.

— Но мемориална фондация „Кокс Вандербилт“…

— Е независима фондация, чието седалище не се намира в нашия кампус. — Тя се усмихна стеснително. — Седалището на „Кокс Вандербилт“ се намира във Филаделфия. Обикновено не си сътрудничим с частни институти. За да бъда напълно искрена с вас, професор Белто, те дариха толкова щедра сума на нашата библиотека, че не можахме да откажем предложението им.

През цялото време смятах, че библиотека „Бътлър“ не само ще получи фрагмента от „Книгата на мъртвите“, но и че официално ще се счита за мой поръчител.

— Ще може ли някой от другите изследователи да ми помогне да открия Кливланд?

— Кои други изследователи?

Усмихнах се глуповато.

— Честно казано, не знам имената на другите учени, които фондацията е ангажирала.

— Ангажирала с какво?

— Да издирват другите произведения.

— Какви други произведения?

— „Маргит“ на Омир. Мемоарите на Агрипина Младша. Две творби на Шекспир. Мемоарите на лорд Байрон.

— О, наистина ли? Моля да ми простите, аз нямам никаква информация за това.

— Разбирам. Можете ли поне да ми съдействате с контактите на мемориална фондация „Кокс Вандербилт“?

— Разбира се.

Административният директор отвори една папка, от която извади документ, подписан от Ейбрахам Кливланд, на който имаше телефонен номер, имейл адрес и адрес за кореспонденция.