Том Егеланд
Ефектът на Лазар (36)

36.
Уинона

Олбъни

Сряда, 16-ти август 2017 г.

Спряхме пред една къща, съвсем типична за американските предградия. Намираше се до горичка и спортно игрище, малко изолирана. Двуетажна, с еркерни прозорци и островръх покрив. Имаше баскетболен кош над вратата на гаража.

— Най-после у дома — каза студено Анабел, когато паркира пред къщата.

— Не се ли чувстваш добре тук?

— Всичко е наред и с къщата, и с мястото.

— Тогава какво има?

Тя ме погледна тъжно.

— Това не би могло да се нарече дом, Бьорн. Това е просто скривалище.

 

 

— Уинона — извика Анабел с приятния си, напевен американски акцент. — Мама е вкъщи!

Детето не се впечатли особено. Никаква реакция не последва. Уинона седеше с изправен гръб на един стол в средата на хола, а очите й бяха вперени в телевизионния екран. В скута си държеше блокче за рисуване. Тя беше крехко момиче — все още дете, но чертите й издаваха, че след няколко години щеше да се превърне в красива млада жена. Кафяви очи, дълга гарвановочерна коса, издължено лице, кожа със златистокафяв цвят.

Около нея по пода бяха пръснати петнайсет-двайсет листа с рисунки. Всичките бяха портрети.

— Здрасти, Уин — каза Анабел. — Това е Бьорн, той е от Норвегия.

Не последва реакция.

— Можем да му имаме доверие. Той иска да ни помогне.

Стреснах се, когато Уинона ме погледна в очите. Погледът й беше жив, интелигентен, изучаващ. Почти незабележимо потрепване под дясното око намекна за изненадата й.

— Той се казва Биорн — повтори Анабел.

— Бьорн — поправих я с усмивка аз. — Здравей, Уинона. Аз съм норвежец. Знаеш ли къде се намира Норвегия?

Тя погледна настрани. Напълно разбираемо. „Знаеш ли къде е Норвегия?“ Какъв идиотски въпрос! Тъп чичо Бьорн. Какво значение имаше къде се намира Норвегия? Освен това бях предупреден, че тя не говори. Какъв отговор очаквах да получа от някого, който не говори?

— Гладна ли си? — попита Анабел. — Изяде ли храната, която ти бях оставила? — Тя изчезна зад вратата на кухнята. Последва дълбока въздишка.

— Уинона! Трябва да ядеш нещата, които ти приготвям!

Уинона седеше на стола в средата на хола и се взираше напред с празен поглед. Едва когато се приближих, видях какво бе нарисувала на листовете, пръснати по пода около нея.

 

 

Анабел имаше право. Уинона беше уникално талантлив художник. Имаше изграден стил, сякаш беше професионалист. Приликата в портретите беше смайваща.

Аз бях изобразен на всички рисунки.