Том Егеланд
Ефектът на Лазар (107)

Факти и обяснения за най-любознателните

Един от най-честите въпроси, които читателите ми задават, е кое е истина и кое е художествена измислица. Невинаги е лесно да се направи ясно разграничение. Повечето неща са измислени. Но има и много факти. Всички книги от поредицата за Бьорн Белтьо — „Краят на кръга“, „Пазителите на завета“, „Евангелието на Луцифер“, „Заветът на Нострадамус“, „Тринадесетият апостол“ и „Маската на дявола“ — представляват игра на факти и художествена измислица, реалност и фантазия, митове и наука. Обикновено изхождам от факти — научни изследвания, съществуващи теологични и исторически теории, — а после от тях започвам да градя литературно произведение. Резултатът, разбира се, е художествена творба — не непременно книга, която да отразява действителността абсолютно точно.

Кое е „реално“ в този роман?

„Книгата на мъртвите“ е (за съжаление) измислена. Но „Египетската книга на мъртвите“ е истинска. На древноегипетски език тя първоначално се е наричала „Книга на идващите [или отиващи] отвъд“. Множеството различни текстове и магически заклинания, от които се състои „Египетската книга на мъртвите“, са били събирани и записвани за период от хиляда и петстотин години — чак до раждането на Христос. Те се основават на още по-древни египетски погребални текстове.

Тибетската книга на мъртвите, на тибетски „Бардо Тодол“, също е истинска. Тя представлява религиозен текст от VIII век.

Повечето книги произхождат от други книги. „Сакра ди Сан Микеле“ и самата история на абатството отчасти се основават на историята на стария бенедиктински манастир „Сакра ди Сан Микеле“, който величествено се извисява на хълма Пирчириано в Северна Италия. В наши дни абатството се управлява от розминианците (а не от бенедиктинците, както е написано в романа). Повечето (с изключение на описанието на самата сграда) е измислено. Абатството не е случайно избрано: същият манастир е вдъхновил Умберто Еко за романа му „Името на розата“, превърнал се в световна класика. Манастирската библиотека, напомняща лабиринт, е приятелско намигване от страна на Еко към аржентинския писател Хорхе Луис Борхес, който присъства в „Името на розата“ като манастирския библиотекар Хорхе от Бургос.

* * *

Следват обяснения на религиозни и митични понятия и феномени, срещащи се в книгата, преглед на реални исторически личности, които се споменават в романа, литературни творби, които наистина съществуват или са съществували:

 

„Adversus Praxean“: теологична творба, в която теологът Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (160–220 г.) защитава концепцията за Триединството.

„Aegyptica“ (История на Древен Египет): периодизация на историята на Древен Египет по династии, написана от древноегипетския историк и жрец Манетон от Себеннит в края на IV — първата половина на III век пр.н.е.

„Amphitheatrum Sapientiae Aeternae“ („Амфитеатър на вечната мъдрост“, Хамбург, 1595 г.) е произведение на немския философ Хайнрих Кунрат (1560–1605 г.). Интересът на Кунрат към магията и окултизма стои в основата на вижданията на розенкройцерите.

„Antiquitates Judaicae“ или „Юдейски древности“: древно произведение, написано от юдео-римския историк Йосиф Флавий около 93 г. Произведението се състои от двайсет тома. Проследява сътворението на света, живота на праотците, цялата старозаветна история. Завършва с началото на Юдейската война срещу римляните (66 г.)

„Ars Goetia“ (от XVIII век): първата книга в окултното демонично произведение „Clavicula Salomonis Regis“, което изрежда 72 демона с имената и титлите им.

B’ak’tun: единица за измерване на времето в календара на маите. Един бактун отговаря приблизително на 395 години. Календарът на маите се състои от различни цикли — някои по-дълги, други по-кратки. Началото на новото време, „нулевата точка на историческото зъбно колело“, за маите започва на 2 ахау 8 цумко и съответства на 11-ти август 3114 г. пр.Хр. Според техния календар последният голям цикъл на времето завършва на 21-ви декември 2012 г., което довежда до множество теории за края на света на тази дата.

„Casus suorum“: мемоарите на Агрипина Младша.

„Chymische Hochzeit Christiani Rosencreutz anno 1459“ (Страсбург, 1616 г.): произведение, издадено анонимно, но приписвано на немския теолог Йохан Валентин Андрее (1586–1654 г.). Това е третият от оригиналните манифести на розенкройцерите, но по стил и съдържание се различава от първите два — „Fama Fraternitatis“ и „Confessio Fraternitatis“. Според трите манифеста съществува тайно братство на алхимици и магьосници, които са двигатели на една нова ера в европейската философия, наука и религия.

„Clavicula Salomonis Regis“ (Легеметон): творба от XVII век, анонимна, демонология. Състои се от пет книги: „Ars Goetia“, „Ars Theurgia-Goetia“, „Ars Paulina“, „Ars Almadel“ и „Ars Notoria“. Вдъхновена е от по-ранни окултни творби като „Clavicula Salomonis“.

„Clavicula Salomonis“ (на иврит: „Mafteah Shelomoh“), „Ключът на Соломон“: окултно произведение, което погрешно се приписва на библейския цар Соломон. Най-вероятно творбата датира от XIV или XV век. Тя е вдъхновила по-късната „Clavicula Salomonis Regis“ (XVII век).

„Comma Johanneum“: кратък откъс от първото писмо на Йоан, глава 5, стих 7 и 8 (във връзка с доктрината за Триединството): „Три са тези, които свидетелстват — Духът, водата и кръвта, като и трите са в съгласие.“ Някои теолози смятат, че двата стиха са добавени впоследствие, съвременни преводи на Библията понякога ги слагат като бележка под линия. Историята за жената, хваната в прелюбодейство — когато Христос казва, че който няма грях, може да хвърли камък върху нея, — също вероятно е добавена по-късно (Евангелие от Йоан, глава 8, стих 3–11).

„Confessio Fraternitatis“ (Касел, 1615 г.): пълно заглавие „Confessio oder Bekenntnis der Societät und Bruderschaft Rosenkreuz“, вторият от общо трите манифеста на розенкройцерите.

„Daemonologie“ (във формата на сократически диалог, разделена на 3 книги, от Негово височество принц Джеймс — 1597 г.): книга, написана от Джеймс I, крал на Англия и Ирландия, крал на Шотландия под името Джеймс VI. Философско тълкуване на некромантията (призоваване на духовете на мъртвите) и черната магия, придобили особена популярност по онова време. Творбата описва демоните и демоничните методи, върколаците и вампирите. Твърди се, че е послужила за вдъхновение на „Макбет“ на Шекспир.

„Dalālat al-ha’irīn“ („Пътеводител за заблудените“ 1200 г.): опит на равина Моше бен Маймон или Мойсей Маймонид (1135–1204 г.) да хармонизира противоречията между юдаизма и науката (и Аристотел).

„De Carne Christi“ (203 г.): полемична теологична творба от Тертулиан (160–220 г.) за Иисус Христос и божествената му същност. Латинската фраза „Credo quia absurdum“ („Вярвам, защото е абсурдно“) идва от тази творба. Фразата не означава, че трябва да вярваме на нещо, защото е абсурдно. Напротив, ако нещо изглежда невероятно, това би било по-скоро причина да повярваме, защото никой не би могъл да измисли нещо абсурдно.

„De gratia Christi et de peccato originali“: теологично произведение на Августин Блажени (354–430 г.) за милостта на Христос и за Първородния грях.

„De praescriptione haereticorum“: произведение на Тертулиан (160 — около 220 г.) за еретиците.

„De praestigiis daemonum“ („За демоните и техните способности“, Базел, 1563 г.): бестселър за своето време. Авторът е демонологът Йохан Вейер (1515–1558 г.). Книгата съдържа послеслов, носещ заглавието „Pseudomonarchia Daemonum“, където 69 демона са изредени с имена, титли и качества. Според източниците на Вейер съществуват 7 451 926 демона, разпределени в 1111 легиона. Вейер е посочил за свой източник „Liber officiorum spirituum, seu liber dictus Empto Salomonis, de principibus et regibus demoniorum“.

„Fama Fraternitatis Roseae Crucis oder Die Bruderschaft des Ordens der Rosenkreuzer“ (Касел, 1614 г.): първият от общо три на брой манифеста, свързвани с розенкройцерите. Една италианска версия е била издадена във Венеция още през 1612 г. под заглавието „Generale Riforma dell’ Universo“. Според трите манифеста съществува тайно братство на алхимици и магьосници, които подготвят настъпването на нова ера в европейската философия, наука и религия. В този първи манифест читателите се запознават с основателя на Розенкройцерския орден „Брат Х. Р. К.“, Християн Розенкройц.

„Generale Riforma dell’ Universo“: италианската версия на „Fama Fraternitatis Roseae Crucis oder Die Bruderschaft des Ordens der Rosenkreuzer“. Според „Utopian Thought in the Western World“ на Франк Едуард Мануел книгата е излязла във Венеция през 1612 г., базирана на сатиричното произведение „De’ Ragguagli di Pamaso“ на Траяно Бокалини (Венеция, 1612 г.).

„Gilgul neshamot“: цикълът на душата. Gilgul е кабалистична концепция, която се упоменава и в Танаха, еврейската Библия. На иврит „gilgul“ означава „кръговрат, цикъл“, а „neshamot“ означава „души“.

„Heroides“ („Героини“): сбирка еротични поеми на римския поет Овидий.

„Historiae“ (около 100–110 г.): творба от Публий Корнелий Тацит. Обхваща „Годината на четиримата императори“ (юни 68 — декември 69 г.) след падането на Нерон, както и периода на Флавианската династия (69–96 г.) под властта на император Веспасиан (69–79) до смъртта на император Домициан през 96 г. Заедно с произведението „Annales“, което обхваща годините преди Нерон, от 14 до 68 г., са общо 30 тома.

„Kesef Mishneh“ (Венеция, 1574–75 г.): произведение на равина Йосиф Каро от XVI век като коментар към „Mishneh Torah“ на Маймонид.

„Misjné Torá“ (създадена 1170–1180 г.): теологична творба от равина Моше бен Маймон (Мойсей Маймонид 1135–1204 г.) за юдейските закони.

Nebiim (Nevi’im) (Пророците): втората от общо три основни раздела на юдейската Библия, Танаха. Самата тя е на свой ред разделена на две части: „Nebiim risjonim“ (ранните пророци — Исус Навин, „Книга Съдии Израилеви“, „Книги на Самуил“, „Книги на царете“) и „Nebiim aharonim“ (по-късните пророци — Исая, Йеремия, Йезекиил и дванайсетте пророци).

„Novum Organum Scientiarum“ („Нов органон“, 1620 г.): философска творба на сър Франсис Бейкън.

„Ora et labora“: латински израз, означаващ „труди се и се моли“. Свързва се с практиките в християнските манастири, особено Бенедиктинския орден. Изразът се нарича също „Regula Benedicti“ — правилото на Бенедикт. Взет е от сборника с правила за поведение на монасите в манастирите, съставен от Бенедикт Нурсийски. Сборникът съдържа правила за провеждане на религиозни церемонии и литургии, молитви, наказания при прегрешение, хранене, работа, облекло, прием на нови монаси и задължения на абата.

„Papé Satàn, papé Satàn aleppe“: цитат от Данте. Думите не означават нищо (доколкото е известно). (Вж. описанието на глосолалията на Уинона).

„Pseudomonarchia Daemonum“: послесловът на творбата „De praestigiis daemonum“ на демонолога Йохан Вейер, която изброява 69 демона с имената, титлите и качествата им.

„The Chronology of Ancient Kingdoms, Amended“ (1728 г.) от сър Исак Нютон. Творбата разказва за редица древни кралства.

Абатство „Тре Фонтане“: според легендата това е мястото в Рим, където апостол Павел е бил обезглавен на 29 юни 67 г. Документи, които подкрепят това становище, са „Acta Petri et Pauli“ от V век и едно писмо от папа Григорий I Велики от 604 г. Археологически разкопки потвърждават, че на територията на абатството е имало свещена сграда. Колекцията от ръкописи в абатството е измислена: Свитъците от Мъртво море се намират в музея „Рокфелер“ в Йерусалим, а норвежецът Мартин Шьойен има фрагменти в своята колекция.

Августин от Хипон (354–430 г.): Аврелий Августин или Августин Блажени е една от най-важните личности за западното християнство. Роден е в Тагаст, съвременен Алжир. Бил е епископ на Хипон. В римокатолицизма е светец и Отец на църквата.

Агрипина Младша (15–59 г.): съпруга на римския император Клавдий и майка на римския император Нерон.

Ад: задгробен свят в християнството, където изтърпяват вечното си наказание грешниците.

„Ад“: първата част на „Божествена комедия“ на Данте.

Алберт Айнщайн (1879–1955 г.): немски физик от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените американски щати. Създател е на специална теория на относителността (1905 г.) и обща теория на относителността (1915 г.).

Ал-Масих ад-Даджал: лъжлив, зъл месия, антихрист в ислямската есхатология.

Арно Амори (починал 1225 г.): френски абат в католическия Цистериански орден, по-късно архиепископ на Нарбон и папски легат. В качеството си на пратеник на папата той работил в тясно сътрудничество с армията за изкореняване на езичеството. Бил централна фигура в Албигойския кръстоносен поход (1209–1229 г.), който имал за цел да избие катарите, чиито вярвания са близо до гностицизма. Известният цитат: „Caedite eos! Novit enim Dominus qui sunt eius.“ — „Избийте ги всички! Господ ще познае своите!“ се приписва на Арно Амори. Политическата нестабилност и желанието за регионална автономия довели до напрежение и катарите убили един папски пратеник. Същевременно френският крал искал да засили властта си в Южна Франция. Кулминацията била масовото клане на френски катари в Безие на 21 юли 1209 г. Преди клането Амори бил запитан от един кръстоносец как да различат катарите от католиците. Според цистерианския хронист Цезарий от Хайстербах, Амори отвърнал: „Избийте ги всички! Господ ще познае своите.“ Амори докладвал на папата, че е избил 20 000 души — млади и стари, мъже, жени, деца, катари, езичници и католици. Вероятно цифрата е завишена. Няколко години по-късно Арно Амори бил провъзгласен за архиепископ на Нарбон. Думите, произнесени от Амори, се появяват шейсет години по-късно в творбата „Dialogus miraculorum“ на немския цистериански историк Цезарий от Хайстербах. По тази причина не знаем със сигурност дали Арно Амори действително ги е казал.

Анатман (не-душа): основно понятие в будизма. Крайната цел е постигане на нирвана (просветление, освобождение).

Стивън Н. Аостад: професор в университета в Алабама и биолог, изучаващ процесите на стареене.

Апокрифи и извънканонични произведения: „библейски“ текстове, които не са включени нито в Новия, нито в Стария Завет, защото не са признати за „истинни“ (автентични) или „божествени“ (авторитетни). Например един текст би бил приет за апокриф, ако е написан след I век и следователно не е одобрен от апостолите или близките им сътрудници.

Астрален: неземен, безплътен.

Атлантида: легендарен остров, описан от Платон, който потънал преди 11 500 години.

Лорд Байрон: Джордж Гордън Байрон, VI барон Байрон (1788–1824 г.), британски поет.

Бардо Тодол („Тибетската книга на мъртвите“) е религиозен текст, който е бил създаден в Тибет през VIII век.

Сър Франсис Бейкън (1561–1626 г.): английски философ, юрист, политик и писател. Най-важното му произведение е „Нов органон“, 1620 г. Редица непотвърдени конспиративни теории свързват Бейкън с различни тайни ордени, сред които и Розенкройцерския орден. Съществуват теории, че Франсис Бейкън е писал пиеси под псевдонима Уилям Шекспир, че е инсценирал собствената си смърт и е жив до ден-днешен, че е основал Розенкройцерския орден под името Християн Розенкройц.

Бенедикт Нурсийски (480–547 г.): християнски светец, основател на християнското монашество в Западна Европа. През 529 г. основава манастир, който е първото седалище на монасите бенедиктинци. Пише „Regula Benedicti“, сборник с правила за монасите. Най-известното правило е „Ora et labora“ — „Труди се и се моли.“

„Бет Йосеф“ (XVI век): труд на Йосиф Каро, коментари за книгата на Яков бен Ашер „Арба Турим“.

Библейският код: през 1994 г. професорът по математика към Еврейския университет в Йерусалим, Елиаху Рипс, публикува една много противоречива статия в научното издание „Statistical Science“. Статията се нарича „Equidistant Letter Sequences in the Book of Genesis“. С помощта на математически модели Рипс твърди, че е открил скрити послания в текста на първата от Мойсеевите книги. През 1997 г. американският журналист Майкъл Дроснин публикува книгата „Библейският код: обратното броене“, в която разказва за изненадващи резултати в изучаването на Библията.

„Божествена комедия“ (написана между 1308 и 1320 г.): най-известното произведение на италианския поет Данте Алигиери. Състои се от три части: „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“.

Бозон от Губио (умрял 1349 г.): италиански писател, военен и политик, приятел на Данте.

Буда (400 г. пр.Хр.): Сидхарта Гаутама Буда — индийски духовен учител, поставил началото на будизма. Той бил роден като индийски принц, който почувствал, че материалното богатство не е крайната му цел. Той започнал да води аскетичен живот, за да достигне до просветление.

Вавилон — Bābili: името произлиза от акадски и означава „Божия врата“. Един от най-важните антични градове, разположен е на Ефрат, южно от днешен Багдад в Ирак. Преди новата ера е бил религиозен, културен и търговски център в Месопотамия. Учените смятат, че градът е на поне 4300 години. В древността за известно време е бил най-големият град в Средния Изток.

Вавилонският плен (586–539 г. пр.Хр.): период в историята на евреите, когато част от жителите на Юдейското царство са принудително изселени във Вавилония след превземането и разрушаването на Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор II.

Ведите: сбирка хиндуистки писания. Ведите се състоят от четири сборника с текстове: Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда, Атхарва Веда. Риг Веда е най-стара и най-всеобхватна.

Велен: пергамент от фина телешка кожа.

„Владетелят“ (1532 г.): най-известното произведение на Николо Макиавели, ренесансов мислител, философ, политик. В книгата се защитава възгледът, че управляващите не са длъжни да се позовават на общоприетия морал, а тяхна главна цел е да стабилизират държавата, дори това да е с цената на жертви и крайни методи.

Геена: местност близо до Йерусалим, използвана за сметище. В по-късни еврейски, християнски и мюсюлмански текстове Геена е мястото за вечно наказание на грешниците.

Гематрия (като понятие в нумерологията): начин да се тълкуват букви, като им се придава цифрова стойност, която от своя страна може да се тълкува с помощта на символика на числата. Една от титлите на папата е „VICARIVS FILII DEI“ (наместник на божия син). Ако се сумират римските цифри в титлата, се получава:

V+I+C+I+V+I+L+I+I+D+I = 5+1+100+1+5+50+1+1+500+1 = 666

На иврит император Нерон също дава 666.

Ако придадем следните стойности: A=101, B=102 и т.н., сумата на HITLER = 666. На арабски гематрията се нарича „цифри абджад“.

„Гилгамеш“ (около 2000 г. пр.Хр.): шумерско-вавилонски епос за крал Гилгамеш от Урук. Части от този епос са запазени и са открити написани на глинени плочки в руините на древния град Ниневия (на шумерски и акадски).

Глосолалия: несъзнателно произнасяне на непознати и неразбираеми думи и изречения. В някои религиозни среди, като движението на петдесятните християни, се смята за дар божи. Лингвистът и специалист по психологическа антропология Фелиситас Гудман смята, че глосолалията не се подчинява на някаква логика. Системата, която е типична за граматиката и фонетиката на наистина съществуващите езици, липсва при глосолалията.

Гностицизъм: събирателно понятие за група религиозни и философски направления, възникнали в Античността в рамките на ориенталско-елинистичния мистицизъм. Гради се върху смесица от религиозни елементи, които се опитват да обединят нехристиянската философия и християнските идеи. Много гностични текстове показват връзка с християнството, докато други категорично са в противоречие с основни християнски концепции. В миналото гностицизмът е представлявал сериозен проблем за църквата, тъй като е имал значително влияние сред образованите християни. Бил е смятан за ерес. Ириней Лионски (около 125 — около 203 г.) за първи път въвежда понятието „гностици“. Неговият петтомен труд „Adversus Haereses“ — „Срещу ересите“ е насочен срещу гностицизма.

Обри Дии Грей (1963 г.): британски писател и биомедицински геронтолог от Маунтин Вю, Калифорния, ръководител на фонда SENS.

Григорий XV (1554–1623 г.): папа от 1621 г.

Фелиситас Гудман (1914–2005 г.): лингвист и специалист по психологическа антропология с фокус върху глосолалията. Известна е с книгите си „Speaking in Tongues“ и „Where the Spirits Ride the Wind: Trance Journeys and Other Ecstatic Experiences“.

Йохан Гутенберг (1397–1468 г.): немски златар и печатар, поставил началото на съвременното книгопечатане.

Йохан Волфганг фон Гьоте (1749–1832 г.): немски писател, известен най-вече с пиесата „Фауст“.

Данте Алигиери (1265–1321 г.): италиански поет, писател, философ, политически мислител от Флоренция. Най-прочутото му произведение е „Божествена комедия“, което говори за пътуването на душата през ада, чистилището и рая.

Чарлз Дарвин (1809–1882 г.): английски учен. Негова е идеята за еволюцията на видовете посредством естествен отбор.

Демокрит/Демокрит от Абдера (Гърция): (460–370 г. пр.Хр.): един от най-значимите гръцки философи.

Джаханам: името на ада в Корана. Нарича се още al-nar (огънят).

Дион Касий (155–235 г.): римски историк от старогръцки произход, автор на 80 тома за историята на Древен Рим.

Документалната хипотеза (теорията JEDP): теория в библеистиката за създаването на Петокнижието. Придобива популярност през XIX век и твърди, че можем да проследим четири извора в създаването на Мойсеевите книги: първият извор е написан през IX век пр.Хр. от яхвиста (човека, нарекъл Господ Яхве). Сто години по-късно елохистът допълнил и коригирал тази първа версия. Затова разказът за сътворението започва отново във втора глава на Първа книга Мойсеева. През VI век пр.Хр. дойтерономистът създал Пета книга Мойсеева, а сто години след него свещениците завършили Петокнижието — група теолози редактирали и слели в един общ текст всичките книги. Така се получила Тората или Петокнижието. Яхвистът живял в царството Юдея, на юг, а елохистът се намирал в северното царство Израел. Дойтерономистът бил в Йерусалим, а теолозите, които накрая редактирали книгите, били в изгнание във Вавилон.

Дуат, подземният свят: подземното царство в египетската митология, където хората и животните отиват, когато приключи земният им път.

„Евангелие на назареите“: апокриф, свързван с назареите.

„Египетската книга на мъртвите“: на древноегипетски език тя първоначално се е наричала „Книга на идващите [или отиващи] отвъд“. Множеството различни текстове и магически заклинания, от които се състои „Египетската книга на мъртвите“, са били събирани и записвани за период от хиляда и петстотин години — чак до раждането на Христос. Те се основават на още по-древни египетски погребални текстове.

Ездра (480–440 г. пр.Хр.): еврейски религиозен водач. „Книгата на Ездра“ е част от Стария завет. Той е водач на група евреи, които се връщат от Вавилонския плен в Йерусалим. Според някои теолози той е изиграл важна роля в подбора и редакцията на текстовете, които впоследствие са се превърнали в Петокнижието.

„Енума Елиш“ („Когато там горе“): древно вавилонско епическо произведение, в което се разказва за сътворението на света и за въздигането на бог Мардук като най-могъщ бог във вавилонския пантеон. Написано е на седем глинени плочки с клинопис на акадски, съдържа около хиляда стиха. Най-дългата версия е открита в Ниневия.

Епитом: извадка, кратък извод, резюмиран преглед на по-голямо събитие или произведение.

Епохата на кралете: от 1020 до 586 г. пр.Хр., когато Давидовото царство било управлявано от крале.

Ерсету (от акадски): подземният свят в месопотамската митология.

Есеи: изповядват течение в юдаизма между II век пр.Хр. и I век от новата ера. Имало е теории, че Иисус е бил от тях, но впоследствие тези теории са отхвърлени. Вярата им е белязана от дуализма между добро и зло, светлина и мрак. Откъсват се от юдейските макавейски царе и техните вярвания. Есеите живеели в подобни на манастири общности, основани на обща вяра и труд.

Зодиак: псевдоним на американски сериен убиец, който действа в северна Калифорния в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век. Полицията го свързва с 5 убийства, но той самият твърди, че е извършил 37. Пише писма до калифорнийски вестници, четири от които съдържат криптограми, но само един от шифрите е решен. Зодиак не е заловен.

Игнатий Богоносец (около 37 — около 107 г.): епископ на Антиохийската църква, ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.

Имануел Римлянина (1261–1328 г.): Имануел бен Соломон бен Йекутиел, италиански евреин и поет, според някои теории е свързван с Данте.

Император: титла на владетел, който управлява империя. Започва да се използва за императорите на Древен Рим. Впоследствие се употребява за всеки владетел, завладял много нови земи. Розенкройцерите титулуват ръководителя си по същия начин.

Инкунабула: първите печатни книги, издавани от началото на книгопечатането, положено с Библията на Гутенберг.

Иркала (от акадски): подземният свят в месопотамската митология. Иркала първоначално се е наричала богинята на смъртта Ерешкигал.

Йосиф Флавий (около 37 — около 100 г.): юдейски историк, първият нехристиянски автор, който споменава Иисус Христос.

Кабала: устно предавана религиозна философия на евреите, мистична религиозна философия, която дава обяснение и на свещените текстове, и на битието като цяло. Както множество мистични традиции, тя съществува в различни форми през различните периоди в историята. Първите варианти са били събрани и записани в еврейската книга със закони „Мишна“ около 200 г., а после са били допълнени и разширени, особено през XII и XIII век. Тълкувани са отново през XVI век. Кабала се свързва също с магии и окултизъм.

„Карденио“: изгубена пиеса, за която се твърди, че е написана от Шекспир.

Карма: понятие в индийската философия и религия. Съвкупността от деянията ти в този живот определя съдбата ти в следващия.

Лорд Карнарвън (1866–1923 г.): Джордж Едуард Станхоуп Молиню Хърбърт, пети граф на Карнарвън, пети граф Порчестър и пети граф на Карнарвън, е британски египтолог, патрон и помощник на археолога Хауърд Картър в разкриването на гробницата на Тутанкамон.

Хауърд Картър (1873–1939 г.): британски археолог и египтолог, известен с откриването на гробницата на Тутанкамон в Долината на царете, Луксор, Египет.

„Класификацията на демоните според Микаелис“ (1612 г.): част от произведението на Себастиан Микаелис „Histoire admirable de la possession et conversion d’une penitente“.

Книга на Товит: старозаветна неканонична книга, написана в духа на Стария завет, но не е включена в старозаветния канон.

Книга Т.: митично произведение, свързвано с розенкройцерите. Не е ясно дали книгата действително е съществувала. Смята се, че „T“ може би символизира Тората, петте Мойсееви книги. Има и предположения, че може да означава методът за гадаене на бъдещето — таро. Според юдейската гематрия (магия на думите) книгата се тълкува като „Книга на книгите“. Ако се изпише на иврит, се получава SPR TH, Sepher Tav, което отговаря на цифрата 740 — HSPR HSPRIM, Ha-Sepher Ha-Sepherim — „Книга на книгите“.

Ковчегът на завета (кивот): един от най-важните религиозни символи на Стария завет. В кивота се пазят каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, жезълът на Аарон, който според Библията е цъфнал, запечатана стомна с манна небесна — хляба, който Бог дал на евреите, докато били в пустинята. Дълго кивотът бил в скинията (походна храмова палатка), а после бил съхраняван в Соломоновия храм в Йерусалим. Когато Храмът бил разрушен, кивотът изчезнал и оттогава не е известно къде се намира.

Кодекс: сборник текстове.

Коран: свещената книга на исляма. Коранът се състои от 114 глави, а самата дума идва от арабското „al-qara“ и означава „да четеш“.

Ксеноглосия: парапсихологически вариант на глосолалията. Човек говори истински съществуващ език (за разлика от глосолалията), който няма как да е научил в живота си. Известният психиатър Иън Стивънсън изследва ксеноглосията в различни части на света. Той смята, че ксеноглосията е доказателство за съществуването на прераждането.

Ксиан: според китайски легенди и според даоизма наименование на Осемте безсмъртни. Безсмъртните притежават свръхестествени сили и магически способности. След смъртта си ще се превърнат в божества. Според някои разклонения на даоизма Ксиан е наименование на вечен живот.

Хайнрих Кунрат (около 1560–1605 г.): немски лекар, философ и алхимик, централна фигура за основаването на Розенкройцерския орден, свързващо звено между философията на Джон Дий и вижданията на розенкройцерите.

Курнугия: шумерското име на подземния свят в месопотамската митология.

Лазар от Витания: приятел на Христос, брат на Марта и Мария. В Евангелие от Йоан, глава 11, се разказва за това как Иисус възкресил Лазар от мъртвите, след като бил лежал четири дни в гроба. Според Библията Лазар се разболял. Сестрите му призовали Иисус да му помогне с думите: „Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!“ Иисус не потеглил веднага и когато пристигнал във Витания, му съобщили, че Лазар е умрял и е в гроба вече четири дни. Според Библията разказът е такъв:

„Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. (…) А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. (…) Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.“

Според една легенда в православното християнство Лазар по-късно става епископ на Кипър (в днешна Ларнака, Кипър). Според същата легенда Лазар побягнал, защото висшите духовници планирали да го екзекутират. Лазар живял трийсет години в Кипър, преди да умре за втори път.

Един гроб с надпис „Лазар, приятел на Иисус“ бил открит в Ларнака през 890 г. Останките в гроба били пренесени в Константинопол през 898 г. В замяна византийският император Лъв VI издигнал църква на мястото на гроба, църквата „Св. Лазар“, която е запазена до днес. Кръстоносците ограбили реликвите оттам и ги занесли в Марсилия, Франция. В наши дни никой не знае къде се намират.

Останки на човек са намерени от археолози в пещерата в Кипър през 1972 г. Тези останки — за които се смятало, че са на Лазар — били дарени на руската православна църква през 2012 г. и днес се намират в Зачатиевски манастир в Москва.

В Ал Азария има една пещера, посещавана от множество поклонници, които вярват, че там е бил погребан Лазар. Джамия е била издигната върху пещерата през XVI век. На този етап не е доказано, че тази пещера е била гробът на Лазар.

Денят на Лазар в католицизма е 17 декември.

Легенда: предание, религиозно-мистичен разказ, старо сказание, за което се смята, че е основано на реални събития.

Луи XV (1710–1774 г.): крал на Франция от 1715 г.

Дънкан Макдугал (1866–1920 г.): американски лекар, който през 1901 г. се опитва да измери теглото на душата, като претегля един пациент в момента на настъпването на смъртта. Фактът, че има отчетена лека промяна в теглото на пациента, се дължи на самите процеси, които протичат в този момент. Сериозните учени не считат експеримента за показателен, но представата за теглото на душата донякъде се налага и придобива популярност.

Николо Макиавели (1469–1527 г.): италиански дипломат, политик, философ, известен с произведението „Владетелят“ (1532 г.), което се отнася до стратегии за управление на държавата, политически тактики и подходи.

Манетон (третото столетие преди Христа): Манетон от Себеннит е древноегипетски историк и жрец от град Себеннит в делтата на Нил. Автор е на „Aigyptiaka“ („История на Египет“), основен извор на познания за египтолози и историци до наши дни.

„Маргит“: изгубено гръцко произведение от Античността, предполага се, че е на Омир.

Марк Тулий Цицерон (106–43 пр.Хр.): римски философ и държавник.

„Математически начала на натурфилософията“ (1687 г.): тритомен труд по натурфилософия от сър Исак Нютон.

„Мемоарите на Лорд Байрон“: ръкописът на двутомната автобиография на Байрон, за който се предполага, че е бил изгорена в пещ на 17 май 1824 г., един месец след смъртта на Байрон. Твърди се, че ръкописът е бил изгорен, за да се защити репутацията на лорд Байрон.

Йозеф Менгеле (1911–1979 г.): германски офицер от SS и лекар в нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц“ по време на Втората световна война. Там той провежда нечовешки жестоки експерименти с пленниците.

Меркаба: според късноантичния юдейски мистицизъм меркаба е божествена магическа светлина, за която се вярва, че следва душата от едно измерение в друго.

Месопотамия: земите в района между и около реките Ефрат и Тигър в древността. Географски обхваща (отчасти) днешен Ирак, Сирия и Турция. Преди 5600 години там се появяват няколко суверенни градове държави. Постепенно те се обединяват в големите древни царства Шумер и Акад, Вавилон и Асирия. Последното независимо царство в Месопотамия (Нововавилонското царство) било превзето през 539 г. пр.Хр.

Мит: легенда за богове, разказ за древни времена.

Митът за Ахасфер (Скитникът евреин): смята се, че произхожда от Евангелие от Матей, глава 16, стих 28 („Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; (…) Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.“), и Евангелие от Йоан, глава 21, стих 20–24 („А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? (…) Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя — какво? Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?“), които по-късно са били смесени с други приказни и митични мотиви.

Зигмунд Олаф Плют Мовинкел (1884–1965 г.): норвежки теолог. Вдъхновява се от религиозна история и религиозна психология, световно признат учен по отношение на Стария завет.

Назареи: първите християни в Юдея в периода на ранното християнство. Считат се за секта и се споменават за първи път в „Деяния на апостолите“, където Тертулиан обвинява апостол Павел, че е назареин. (Тертулиан бил ангажиран от евреите да представи случая им пред римския прокуратор на Юдея, Марк Антоний Феликс. Същият този Феликс държал Павел в плен в Цезария в продължение на две години.) Думите на Тертулиан били следните: „Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички юдеи по вселената и че е водач на назорейската ерес…“ (Деяния на апостолите, 24:5). Думата означавала „човек от Назарет“, използвано като част от името на Иисус Христос, а по-късно било употребявано и като наименование на неговите последователи. В ранния период на християнството думата се използвала за сектата на назареите, която по вярванията си е по-близо до юдаизма, отколкото до християнството.

Император Нерон (37–68 г.): Луций Домиций Ахенобарб бил римски император в периода 54–68 г. След пожара в Рим през 64 г. той обвинил християните.

Нефилими: мистични исполини, които преди Потопа имали деца от човешки жени. Нефилимите загинали при Потопа. В Първа книга Мойсеева се разказва за тях: „В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.“ (Първа книга Мойсеева, глава 6, стих 4). Някои вярват, че нефилимите са били демонични исполини, потомци на ангели, други вярват, че са потомци на Сет (третия син на Адам и Ева) или Каин (първия им син).

Нирвана (освобождение, просветление): в учението на будизма нирвана е крайната цел на съществуването. Този, който достигне нирвана, спира да се преражда.

Фридрих Ницше (1844–1900 г.): немски философ.

„Нова Атлантида“ (1627 г.): незавършен утопичен роман на сър Франсис Бейкън.

Новият завет: представлява втората част от Библията и съдържа 27 книги — евангелия, история на ранното християнство, делата на първите християни. Говори за Иисус Христос и апостолите. Най-старите текстове са написани от апостол Павел около 50 г.

Сър Исак Нютон (1642–1727 г.): британски математик и физик, формулирал Нютоновите закони за движението на телата и закона за всемирното привличане (гравитация). Нютон е не само физик, но и астроном, философ, алхимик и богослов. Интересите му в областта на алхимията съвпадали до голяма степен с идеите на розенкройцерите за безсмъртието и магията.

Овидий (43 г. пр.Хр. — 17 г.) (Публий Овидий Назон): римски поет.

Октавиан Август (63 г. пр.Хр. — 14 г.): роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар. Октавиан е първият римски император.

Стюарт Джей Олшански (1954-): професор, геронтолог и демограф в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, близо до Чикаго. Изследванията му поставят фокус върху живота и смъртността при биологичните организми, също и върху продължителността на човешкия живот.

Омир (около 800 г. пр.Хр.): гръцки епически поет и философ. Въпросът дали Омир наистина е съществувал и дали той действително е автор на „Одисея“ и „Илиада“ вълнува учените вече две хиляди години.

Апостол Павел (около 10 — около 67 г.): еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, написал четиринайсет послания в Новия завет, един от първите християнски мисионери и теолози. Неговите послания и четирите евангелия поставят основата на християнството като религия.

Паганизъм: езичество, вяра, основана на поклонението на много богове, нехристиянска религия, почитаща природата, религия на племенни общности.

Палеотип: инкунабула, стара печатна книга.

Палимпсест: пергамент, където текстът е изтрит, за да се освободи място за нов текст (написан върху стария).

Пий XII (роден Еудженио Мария Джузепе Джовани Пачели 1876–1958 г.): папа от 1939 г.

Пингала (около 500 г. пр.Хр.): индийски математик.

Платон (427–347 г. пр.Хр.): гръцки философ.

„Победоносните усилия на любовта“: изгубена пиеса на Шекспир, вероятно написана преди 1598 г. и издадена около 1603 г.

Потенциалната продължителност на човешкия живот е предмет на сериозни дебати. Биологът, специалист по процесите на остаряване, Стивън Н. Аостад, професор в Университета на Алабама, се е обзаложил с друг професор, геронтолога и демограф Стюарт Джей Олшански, за това, че преди 2150 г. ще има поне 355 души, доживели до 150-годишна възраст. Доктор Обри Дии Грей (1963 г.), биогеронтолог, специалист по биомедицина и ръководител на фондацията SENS в Калифорния, смята, че човекът има потенциал да живее над хиляда години и че технологиите в медицината биха могли да му осигурят на практика вечен живот. Когато едно жури, по поръчка на Масачузетския технологичен институт, се опитало да опровергае твърденията му, не успяло.

Изследвания върху процесите на смъртта, като тези, които се дискутират в тази книга, са провеждани в Мичиганския университет, университета в Лиеж в Белгия, Университетската болница в Женева, университета в Кентъки (от лекарите/невролозите Робърт Шпецлър, Джимо Борджин, Олаф Бланке, Стивън Лори и Кевин Нелсън).

Псалтир (книгата Псалми): една от книгите на Стария завет от Библията, сбирка псалми, изпълнявани в Храма в Йерусалим.

Псевдоепиграф: писание, което неправилно се приписва на библейски автор.

Фараон Птолемей X Александър I (около 138–88 г. пр.Хр.): фараон на Египет 110–109 г. пр.Хр. и за втори път 107–88 г. пр.Хр.

Франсиз II Ракоци (1676–1735 г.): унгарско-трансилвански принц (син на княз Франс I Ракоци) и предводител на бунт срещу династията на Хабсбургите.

Рефаим: може да се разбира като умрели предци в подземния свят Шеол — сенки без души. (Друго тълкувание е, че те са библейски исполини).

Алфред Е. Розенберг (1892 г. — екзекутиран през 1946 г.): главен идеолог на националсоциализма от естонско-руски/балтийско-немски произход. Ръководител е на „Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg“, организация на Националсоциалистическата германска работническа партия по времето на Втората световна война, чиято цел е да конфискува произведения, считани за културно наследство. Осъден на смърт и екзекутиран на Нюрнбергските процеси.

Християн Розенкройц: (има съмнения, че не е реална личност) основател на Розенкройцерския орден. Предполага се, че е живял през XIV-XV век, автор на три манифеста: „Fama Fraternitatis“ (1614 г.), „Confessio Fraternitatis“ (1615 г.) и „Chymical Wedding of Christian Rosenkreutz anno 1459“ (1616 г.). В тези произведения е представен като „Брат Х. Р. К.“, лекар, който по време на пътуване в Средния Изток се запознава с езотеричната мъдрост на турски, арабски и персийски философи, магове и окултисти. Когато се връща в Германия, основава Розенкройцерския орден, където това езотерично, херметично познание се съхранява тайно. Розенкройцерите наричали ръководителя си „император“ и провеждали тайни срещи на ордена в големи градове като Хага, Амстердам, Гданск, Нюрнберг, Хамбург, Мантуа и Венеция. Според легендата трупът му е открит 120 години след смъртта му, отлично запазен, в седмоъгълна погребална камера. Според неколцина той дори не е умирал. Има окултисти, като Рудолф Стайнър, които смятат, че Розенкройц е възкръснал като граф Сен-Жермен. Други твърдят, че Розенкройц е псевдоним на Франсис Бейкън.

Хенри Кресуик Роулинсън, баронет (1810–1895 г.): британски военен офицер, член на парламента, археолог, асиролог, лингвист и дипломат. Пионер в тълкуването на вавилонския клинопис, автор на редица трудове, допринесли с ценна информация за археологията и географията на Ориента. Най-важното му произведение е „The Cuneiform Inscriptions of Western Asia“ (пет тома, 1861–1884 г.).

Ръкописите от Мъртво море: наричани Кумранските ръкописи. Представляват набор от 981 на брой текста, открити в периода 1946–1956 г. край селището Кумран в Палестина. Свитъците датират от III век пр.Хр. до I век от новата ера. Съдържат третия най-стар оцелял до днес ръкопис от Стария завет, неканонични ръкописи и текстове, които не са библейски.

C-14: въглерод-14, радиовъглерод. Радиоактивен изотоп на въглерода.

Уилям Дж. Самарин (1926–1995 г.): канадски лингвист с докторска степен от Университета на Торонто, един от световно признатите експерти по глосолалия. В продължение на пет години той изследвал глосолалията в Италия, Холандия, Ямайка, Канада, САЩ и Пуерто Рико. Най-известните му трудове са книгите: „Tongues of Men and Angels: The Religious Language of Pentecostalism“ и „Field Linguistics: A Guide to Linguistic Field Work“.

Свещеният Граал: според западноевропейска легенда от XII век това е съдът, в който Йосиф от Ариматея е събрал последните капки кръв на Христос. Това е, според легендата, и съдът, от който Иисус Христос пие по време на Тайната вечеря с учениците си.

Граф Сен-Жермен (около 1712–1784 г.): авантюрист, пътешественик, известна фигура в кралския двор във Версай и сред аристократичните кръгове на Европа. Бил е съветник на крал Луи XV и мадам Дьо Помпадур, композитор, цигулар, мистик, знахар, алхимик и окултист. Произходът му е неизвестен. (Съществуват спекулации, че той е незаконен син на трансилванския княз Франц II Леополд Ракоци. Според други теории той е незаконен син на Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург, германска принцеса и кралица на Испания, вдовица на испанския крал Карл II.) Още докато графът бил жив, имало слухове, че е на няколкостотин или дори хиляди години. Даже след смъртта му се говорело за необикновената му личност и способности. Неколцина смятали — в това число Рудолф Стайнър, — че граф Сен-Жермен и основателят на Розенкройцерския орден, Християн Розенкройц, са всъщност един и същи човек.

Сина на Сам Дейвид Ричард Бъркоуит (1953-): американски сериен убиец, осъден за шест убийства в Ню Йорк Сити в периода 1976–1977 г. Прякорът „Сина на Сам“ идва от писма, които той оставя до два от труповете. Писал е писма и до журналиста Джими Бреслин във вестник „Дейли Нюз“.

Сократ (около 470–399 г. пр.Хр.): гръцки философ.

Старият завет (еврейската Библия/Танах): свещено писание за евреите и християните. Най-старите текстове са на над 3400 години. Старият завет вероятно е бил завършен окончателно преди 2500 години. Има вариации относно кои текстове са включени в него според това дали става дума за юдейската, католическата, протестантската или православната му версия.

Танах: еврейската Библия — до голяма степен отговаря на Стария завет. Самата дума представлява акроним от трите главни части на еврейската Библия: „Torá“ (Законите, Мойсеевите книги), „Nebiím“ (Пророците), „Ketubím“ (Светите писания). Някои от текстовете са много стари, може би на около 3000 години, но са събрани и записани в тази форма от 600 г. пр.Хр. нататък.

Тацит (Публий Корнелий Тацит) (около 55 — около 117 г.): известен римски историк и политик.

Тертулиан (Квинт Септимий Флоренс Тертулиан) (около 160 — около 220 г. сл.Хр.) е сред най-значимите теолози на християнската църква, баща на латинската теология. Той е първият теолог, писал на латински, един от Отците на църквата. Роден в Картаген в Тунис. Учи философия и право, става християнин около 195 г. Поставя основите на теологичната терминология на латински.

Тетан: понятие от сциентологията. Според него човекът е духовно безсмъртно същество (тетан) със собствено съзнание и тяло. Тетанът живее хиляди години и не умира заедно с тялото. Понятието произхожда от гръцката буква тета, Θ, която в сциентологията символизира извора на живота или самия живот.

Тит Лукреций Кар (96–55 г. пр.Хр.): римски поет и философ.

Тора: Мойсеевите книги и свещените писания на евреите. Тора е еврейското наименование на петте Мойсееви книги. Според преданието Мойсей е техният автор. Учените не са напълно съгласни с това твърдение, но не изключват текстовете да са базирани на писания и устни предания от времето на Мойсей, около 1200 г. пр.Хр.

Точката на Янус: теоретичен момент преди Големия взрив — преди времето да съществува в смисъла, в който ние го разбираме днес, — откъдето нашето време и нашият Космос са започнали да се движат в една посока, а същевременно един друг Космос е възникнал, огледален на нашия. Ако тази противоречива теория е вярна, то тогава съществува един огледален Космос „от другата страна“ на Големия взрив, където времето тече обратно на нашето.

Трипитака (Pāli): сбирка будистки текстове.

„Фауст“: трагедия от Йохан Волфганг фон Гьоте. Състои се от две части.

Леонардо Фибоначи (1175–1250 г.): италиански монах и математик. В числовата редица на Фибоначи всяко число (от третия елемент нататък) е равно на сумата от предходните две. Числата на Фибоначи са от голямо значение за съвременната теория на кодирането. Числата на Фибоначи — 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144… — се характеризират с това, че всяко (след първите две) е сбор от предходните две. Числовата редица е открита за първи път от индийския математик Пингала около петстотин години преди Христа. Първите числа в нея са:

F0	F1	F2	F3	F4	F5	F6	F7	F8	F9	F10	F11	F12	F13	F14	F15	F16	F17	F18	F19	F20
0	1	1	2	3	5	8	13	21	34	55	89	144	233	377	610	987	1597	2584	4181	6765

Фолио: книжен формат за печат, състоящ се от няколко листа, скрепени заедно и сгънати.

Зигмунд Фройд (1856–1939 г.): австрийски невролог и психолог.

Хадес: царството на смъртта според гръцката митология, в превод от еврейското „Шеол“. Мъртвите временно пребивавали там, за да бъдат съдени.

Чистилище: в католическата вяра чистилището е междинно състояние след физическата смърт, пречистване, след което душите на мъртвите могат да се представят пред Бога. „Чистилище“ се нарича и втората част на „Божествена комедия“ на Данте.

Шамаим: Небесното царство на иврит.

Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832 г.): френски историк — ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет. Той първи успява да разшифрова египетските йероглифи с помощта на Розетския камък, открит в Египет. Камъкът е с надписи на три езика.

Уилям Шекспир (1564–1616 г.): английски поет и драматург.

Шеол: едно от няколкото наименования на подземния свят в Стария завет, царство на мъртвите.

Артур Шопенхауер (1788–1860 г.): немски философ.

„Шулхан Арух“ (в буквален превод от иврит „Застлана маса“): кодекс от правни и религиозно-етични норми, написан от Йосиф Каро през XVI век. Своеобразно продължение на „Бет Йосеф“.

* * *

Следните библиотеки, университети, музеи, манастири, ордени и институции са (или са били) реални:

Адмонт, „Biblioteca del Collegio Rabbinico Italiano“, „Biblioteca Comunita Israelitica“ (вече не съществува), библиотека „Херциана“, библиотека „Лауренциана“, Александрийската библиотека (вече не съществува), Национална библиотека на Франция, Бодлейн, Кеймбридж, „Чентро Библиографико“, „Клементиум“, „Колумбия“ (в Ню Йорк), „Корби“, „Корвиниана“, „Cusanusstift“, „Немски археологически институт“, Фарнезе, илюминати, абатство „Три фонтана“, Лувъра, „Малатестиана“, „Марциана“, Еврейският музей в Рим, библиотека „Бътлър“ (Ню Йорк), „Опус Деи“, Бенедиктинският орден, Палатина, „Pontificio Instituto Biblico“, „Pontificia Università Gregoriana“, Дженавийв, Сдружение „Св. Петър“, Регия, Розенкройцерският орден, рицарите тамплиери, „Тринити колидж“, библиотека „Валичелиана“, библиотеката на Ватикана, тайният архив на Ватикана, Вителсбах, Йейл (Ню Хейвън, Кънектикът), Австрийската национална библиотека.

* * *

„Глосолалията“ на Уинона:

Изразите „Papé Satàn, papé Satàn aleppe“ и „Raphèl mai amècche zabì almi“ са заимствани от Данте. „Papé Satàn, papé Satàn aleppe“ — изразът е извикан от демона Плутос — в началото на „Песен седма“ в „Ад“. Макар езиковедите да смятат, че това е форма на демонично призоваване на Сатаната, и макар да съществуват множество теории за това как трите думи би трябвало да се тълкуват, все пак не е ясно какво означават всъщност тези думи. Същото важи и за израза „Raphèl mai amècche zabì almi“ („Ад“, XXXI-67), който бива извикан от исполина Нимрод в ада. Лингвистите и литературоведите на този етап не могат да кажат какво всъщност означават тези думи. Обикновено изразът не се превежда, а се изписва оригиналната му форма. Понеже често думите се четат като смесица от иврит, гръцки и латински, се смятат за пример за объркването, което настъпило след падането на Вавилонската кула.

Акадските реплики на Уинона са частично базирани на лингвистичните изследвания на клинопис, направени от Карстен Нибур (1767 г.), Георг Фридрих Гротефенд, Едуард Хинкс, Хенри Роулинсън, Юлиус Оперт (всички изброени изследвания са проведени през XIX век). Никой не знае какво е било произношението на акадски, а репликите на Уинона не съдържат някакъв логически смисъл, макар да са базирани на акадския клинопис.

Някои от цитатите на Уинона на различни езици (X глава) се приписват на Сенека, Марк Валерий Марциал, Данте, Нострадамус и Кристин Бех („Fra englisc til English — et språk blir til“, Pax, 2016 г.).

Следното представлява обяснение (поне до известна степен) на думите, които Уинона произнася под хипноза:

Papé Satàn. Raphèl mai amècche zabì almi — както споменах, това е език, вдъхновен от иврит, гръцки и латински. Изразите са заимствани от „Божествена комедия“ на Данте.

Rapš-ātunu kināšim! Qatālu awīl-um ša pars-ātina. Māt-am kināšim šūš am i-kšud erbēt māri-šu. Erbēt šarrū dannūtum ša ālam īpušū abūya. Ullūtu erbēt kināšim lā šanān!

От акадски: Rapš-ātunu е мн.ч. на „широк, обхватен“. Kināšim е независимо лично местоимение, второ лице мн.ч. Qatālu означава „убивам“. Awīl-um означава „мъж“, именителен падеж. Ša представлява сричка. Parsum е прилагателно, мн.ч., което означава „решен, предопределен“. Māt-am означава „земя“ (ед.ч., винителен падеж). I-kšud означава „завоювам“, трето лице, ед.ч. Erbēt šarrū dannūtum ša ālam īpušū abūya означава „четиримата силни крале, които съградиха този град, са мои бащи“. Māri-šu означава „син“. Ullūtu означава „тях“. Erbēt е склонение на числителното „четири“. Kināšim е местоимение, дателен падеж, мн.ч. Lā означава „не“. Šanān означава „противопоставям се“.

Timor mortis conturbat me! Non mortem timemus, sed cogitationem mortis. Crudelius est quam mori semper timere mortem. Vita non est vivere sed valere vita est.

От латински: Страхът от смъртта ме обърква. Не се боим от смъртта, а от мисълта за нея. По-страшно е постоянно да се страхуваш от смъртта, отколкото да умреш. Животът е много повече от това просто да си жив.

Ic ascie þe, hwæt hæfst þ weorkes? Affterr þatt tatt te Laferrd Crist wass cumenn off Egyppte.

От староанглийски: Кой си ти, с какво се занимаваш? След като нашият Господ Иисус Христос дойде от Египет…

Le grand empire sera tost translate en lieu petit qui bien tost viendra croistre. Celui qui lors portera les nouvelles, apres un peu il viendra respirer.

От среднофренски: Огромната империя ще се превърне в малко селище, а после отново ще порасне. Този, който донесе новината, пак ще възвърне дъха си.

* * *

Източници:

Историческата информация за ограбването на „Biblioteca del Collegio Rabbinico Italiano“ и „Biblioteca Comunita Israelitica“ от нацистите е достоверна. Информацията за еврейските колекции от книги съм заимствал от „Крадците на книги: ограбването на европейските библиотеки и опитът да се възвърне едно културно наследство“ на Андерш Ридел (Nordstedts, 2015 г.). В процеса на работа с книгата използвах и информация от „Значението на душата. Културна история“ (Aschehoug, 2016 г.) на Оле Мартин Хьойстад, „Мозъкът е звездата“ на Кая Норденйен (Kagge, 2016 г.) и „Кодове. Скрити послания от Древния Египет до квантовата криптография“ на Симон Синг (Aschehoug, 2000 г.). Размишленията около остаряването и биологичните процеси на остаряване са частично базирани на статията „Колко стари можем да станем?“ в „Klassekampen“ от 29-ти септември 2016 г. Опирам се и на редица теологични и исторически трудове — не на последно място, на американския теолог, професор Берт Ерман — както и вестници, списания, ordnett.no, Уикипедия и Store Norske Leksikon (snl.no). Цитатът от Хорхе Луис Борхес („Смърт и компас“) е преведен от Кари и Шел Рисвик (Agora / Aschehoug 2015 г.). Библейските цитати са взети от превода на Библията от 2011 г. (Bibelselskapet / Verbum).

* * *

Благодарности на:

Катерина Катанео, Бьорн Аре Давидсен, Осе Мюрволд Егеланд, Бьорг Ева Хамре, Тургрим Холте, Пол Йохансен, Йон Олав Олдертрьоен и Петер Шиперволд. Всички грешки, неточности и литературни измислици са изцяло моя отговорност. Специални благодарности на редактора ми Ойвинд Фаро и Миа Бул-Гюнешен, издателство „Аскехау“.