Том Егеланд
Ефектът на Лазар (35)

35.
Във влака

Олбъни

Сряда, 16-ти август 2017 г.

Във влака седяхме един срещу друг. Всеки път, когато тя погледнеше надолу или през прозореца, имах възможност да я гледам. Имаше бледи лунички. Тънки червени устни. Какво ли беше усещането да ги целунеш? Без да го очаквам, тя улови погледа ми в отражението на прозореца. Бързо погледнах встрани. Тя се усмихна. Изчервих се.

— Къде отиваме? — попитах аз.

— В Олбъни.

Името не ми говореше нищо.

Влакът с мъка се провираше през града и предградията, а после се устреми на север по поречието на река Хъдсън. Докато пътувахме, тя ми разказа за дъщеря си Уинона, която имала някакво неустановено заболяване.

— Най-вероятно вид аутизъм — каза Анабел, — но симптомите й не съвпадат с най-честите негови прояви. Лекарите не могат да кажат със сигурност какво е. Синдромът на Аспергер е една от хипотезите, но непотвърдена.

— Какви са симптомите й?

— Не говори. Но говори насън. Не ме разбирай погрешно, може да се изразява. Тя не е умствено изостанала. И рисува фантастични картини.

— Савант^[1] — помислих си аз. Признавам си, че понякога имам предразсъдъци. — На колко е години?

— На дванайсет. Тя… — Анабел направи пауза. — Това не е всичко.

— Разкажи ми и останалото.

— Добре. Уинона. Тя…

Анабел ми хвърли бърз поглед. Очите й сякаш казваха: „Ще ти разкажа останалото по-късно.“

Влакът изсвистя и спря на станция „Ренсилър“ в Олбъни. Анабел беше паркирала колата си, един Форд Пинто, пред библиотеката. Едно време, през 70-те, Форд Пинто се е смятал за страхотна кола. Един шедьовър с аеродинамични извивки, спортно изглеждаща предна част и голям заден прозорец. Днес вече изглежда малко абсурдно.

Праисторическото возило се крепеше само на светлосинята си боя, няколко парчета канална лента и чист късмет. Вратата на предната седалка до шофьора се отваряше само отвътре. Когато седнах, амортисьорите на седалката жално изскърцаха. Анабел пъхна ключа и го завъртя. Чу се звук, сякаш някой се изкашля. Това беше всичко. Тя направи нов опит. След една минута усилен труд стартерният двигател най-сетне успя да убеди бричката да се съживи. Голям облак изгорели газове покри паркинга, а вероятно и голяма част от Източния бряг на Щатите.

— От екологична гледна точка, този автомобил съвсем не е оптимално решение — призна Анабел с извинителна усмивка. — Всъщност от доста други гледни точки не е.