Том Егеланд
Ефектът на Лазар (69)

68.
Времето

Равена, Ню Йорк

Събота, 26-ти август 2017 г.

Да вижда в бъдещето?

Божичко! Авнер Фром беше намекнал, че „Книгата на мъртвите“ е произведение, съдържащо пророчество. Говори и за това, че нито смъртта, нито времето се подчиняваха на правите линии в геометрията и непогрешимостта на хронологията. Да, той дори каза в прав текст, че „Книгата на мъртвите“ е предрекла и Иисус, и Мохамед.

Какво ли казваше книгата за бъдещето, което още не бе настъпило? За това, което предстоеше на нас самите?

Замислих се за различни моменти с Уинона — за това, че ме бе нарисувала, преди да се срещнем, за безпокойството й, преди полицията да се появи в хотела в Кливланд, за хеликоптера, който бе нарисувала в хижата в Шушьоен.

Случайности? Съвпадения?

— Изглеждаш ми изненадан — каза Скот Милър.

— Да вижда в бъдещето? — повторих аз.

Той стана с усилие от леглото и отиде до минибара. Извади кенче бира за себе си и за мен — Анабел поклати отрицателно глава. Тя беше легнала на леглото и прегръщаше Уинона, която вече заспиваше.

— Няма да се опитвам да дам обяснение на това как смъртта и времето са свързани в космическия смисъл — каза Скот Милър и отвори кенчето. Чу се свистящ звук. — Според нашия начин на мислене всички сме подчинени на законите на логиката. Не би трябвало да можем да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Нали така?

Той тежко се отпусна на стола пред мен и ме погледна, за да види дали му следя мисълта. Приличаше на отдаден на работата си лектор, който се опитваше да задържи вниманието и да запали интереса на не особено умен студент.

Отворих кенчето си и отпих голяма глътка.

Скот Милър вдигна своето в знак на наздравица.

— За да разберем и частица от експериментите на Майкъл Уанг и обхвата на основните въпроси, с които той се занимава — живота, смъртта, времето, пророчествата, — трябва да приемем предизвикателството да разчупим консервативното в начина си на мислене. Това всъщност изобщо не е лесно.

Той постави кенчето на масата. С месестите си ръце оформи нещо, което трябваше да символизира въображаема топка, или може би земното кълбо, а защо не универсума.

— Ходът на времето е свързан с пулса на космоса по начин, който надминава нашите възможности да го осъзнаем — каза той. — Тъй като живеем в затворено мехурче тук на Земята — отдалечени от Космоса: от червейни дупки^[1], гигантски галактични купове, черни дупки, — нашите представи са формирани от нещата такива, каквито ги виждаме от Земята.

Той се потеше и дишаше тежко.

— Ние възприемаме времето като константно движение от минало, през настояще, към бъдеще — продължи той. — За да можем по-добре да си обясним тази абстракция, разделяме времето на по-малки отрязъци и ги измерваме. Секунди, минути, часове, дни, денонощия, седмици, месеци, години. — Той изтри капките пот, избили по челото му, и отпи отново от кенчето с бира. — Но времето е илюзия!

Уинона се стресна. Анабел му направи знак да говори по-тихо.

Скот Милър снижи глас:

— Един часовников механизъм със зъбчатите си колела, пружинки и стрелки не дава никаква информация за времето. Часовниците просто служат да разделят съществуването ни на отделни по-малки части. Нищо повече. Теорията на относителността разкрива, че времето не е абсолютно. Начинът, по който ние дефинираме времето, се дължи на ограниченията на собственото ни съзнание. Времето не се придържа към хронология и прави линии.

— Тогава как би трябвало да дефинираме времето? — попитах аз.

— Не можем да го дефинираме.

— Защо не можем?

— Защото не го разбираме.

— Така ли?

— Ние, хората, нямаме необходимата сила и размах на мисълта, за да разберем и дефинираме времето.

— Но Айнщайн е успял — каза Анабел.

— Айнщайн може би е този, който е бил най-близо — каза Скот Милър. — Неговата теория на относителността включва концепцията за разширяване на времето. Със сигурност се сещате за популярното представяне на това явление: един астронавт, който се връща на Земята, ще бъде по-млад от брата си близнак.

— Всичко това са само теоретични постановки — възразих аз.

— Понякога теорията и действителността се срещат. Свикнали сме да си представяме времето като стрела, която се движи напред според хронологичната логика: минало -> настояще -> бъдеще. Но ако не е така, тогава какво?

Допрях студеното кенче до челото си.

— Каква е алтернативата?

— Сега задаваш този въпрос от гледна точка на ограниченията на човешкото си съзнание, професоре. Нека дам няколко примера: има астрофизици, които смятат, че космосът, такъв, какъвто го познаваме, е само китайска кутийка в червейна дупка в един още по-огромен Космос. Други астрофизици смятат, че огледален образ на нашия Космос — паралелен Космос — е бил създаден по време на Големия взрив. И погледнато от нашата перспектива, времето в другия, огледалния Космос — той направи пауза, за да засили ефекта на думите си — ще тече обратно.

Скот Милър отпи няколко големи глътки от кенчето.

— Физиците на елементарните частици работят с понятието точка на Янус. От тази точка времето се движи в различни посоки. Времето се разделя точно като река и тече в различни посоки. — Той се оригна. — Извинявам се! На ниво елементарни частици физиците вече са успели да пресъздадат различните сфери на времето. В космически смисъл това е, разбира се, хипотеза. В пресечната точка на двата космоса се крие същността на понятието „време“. Някои хора, като Уинона, могат да се сдобият със способността да предвиждат бъдещето. Не мога да го обясня. Аз съм просто математик. Но Уинона неведнъж вече е демонстрирала способността си да предсказва бъдещето. Тази нейна дарба представлява интерес за ЦРУ.

Сетих се за дървения стоящ часовник в хола на баба ми в къщата във Фюглевик. През всичките тези години той си седеше там и тиктакаше. Никога не беше верен. Биеше в най-различни моменти, съвсем не на точен час. В единайсет без осем! В десет и четири! Два и двайсет и седем! Механизмът, който се криеше в него, вземаше собствени решения, не му пукаше. Как обичах този часовник! Та кой можеше да каже дали другите часовници по света бяха верни?