Том Егеланд
Ефектът на Лазар (65)

64.
Трите

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

Три жени съм изпратил в последния им път. Бях до тях, когато за последен път с мъка си поеха дъх. Държах ги за ръката, докато се отпусна безжизнена в моята.

Първата беше Грете. Тя ми беше професор в университета и първата ми голяма любов.

Втората беше майка ми. Ракът я отне от мен.

Третата беше Виктория, моя скъпа колежка и близка приятелка.

Смъртта рядко е лека.

Винаги съм бил завладян от смъртта, напълно запленен. Та кой не е? Боя се от нея, естествено, като всеки, който има инстинкт за самосъхранение и склонност да обича изгрева, нежните целувки на любим човек, току-що изпечено агнешко каре и бутилка „Шато Мутон Ротшилд“ от 1945 г.

Но какво ни чака от другата страна? Това не го знаем. Има доказателства, че дори неандерталците са вярвали в задгробния живот. Е, вярно е, че те самите са измрели до един. Но въпреки това продължават да живеят във всеки един от нас — генетично ехо от далечни времена.

Душата реална ли е? Съществува ли в действителност? Тези въпроси си е задавал и Аристотел. И ако съществува: какво, за бога, представлява тя?

Точно така. Какво е душата?

По свой собствен начин се опитвам да разбера смъртта. Ако изобщо има нещо за разбиране. В края на краищата смъртта е единственото сигурно нещо тук на земята.