Том Егеланд
Ефектът на Лазар (62)

61.
Единайсетата заповед

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

Библията крие много мистерии. Две-три хиляди години след написването й теолозите все още спорят как трябва да се разбират и тълкуват библейските текстове. Няма нищо странно в това. Все пак в Библията има доста противоречиви моменти. Като например този: „И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници (…)“

Добре. След това Бог дава много подробно описание на одеждите, които трябва да носят тези свещеници^[1].

Над петдесет стиха! С инструкции как да бъдат ушити одеждите!

Не искам да богохулствам, но все пак: ако ти си създателят на Вселената и си всемогъщ — защо ти е да се интересуваш толкова силно от облеклото на тези, които те почитат?

Предположенията и теориите на Ван Блох засилиха още повече моята убеденост, че Авнер Фром беше ключът към откриването на „Книгата на мъртвите“. Докато Марго ван Блох описваше как щателно са проверили библиотеките в Йерусалим и Тел Авив, Кайро и Александрия, Дамаск и Бейрут, Аман и Хайфа, аз осъзнах, със завидната самоувереност на победител, че екипът на Майкъл Уанг не търсеше в правилната посока, на правилните места. Не бяха открили връзката с Рим, с еврейските библиотеки, с Ефраим Фром и сина му Авнер.

Марго ван Блох погледна Майкъл Уанг, търсейки съгласието му, после се прокашля и каза:

— Едно от нещата, които открихме и предстои да оповестим, е, че съществува единайсета заповед. Десетте Божи заповеди — Декалогът — това е фиксирано понятие. Декалогът е написан два пъти в Библията, за по-сигурно: и във Втора книга Мойсеева, и в Пета книга Мойсеева. Но дори Десетте заповеди не са непоклатими като понятие. Както римокатолическата, така и протестантската църква следват номерацията на светеца и Отец на църквата Августин Блажени. Да, същият този Августин от Хипон, който е написал „de gratia christi et de peccato originali“ и който в един текст в полето загатва за връзката между „Книгата на мъртвите“ и Тората. Има религиозни общества, които номерират заповедите по различен начин.

— Единайсета заповед? — попитах аз. — Може би имаш предвид, че Десетте Божи заповеди варират при различните религиозни направления?

С това имах предвид, че и юдеите, и някои християни тълкуват различно кое към коя заповед се отнася. Във Втора книга Мойсеева се казва, че не бива да си правим кумир^[2]. Това се превръща в отделна заповед: заповедта да не се правят кумири. По този начин втората заповед — „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“ — става трета. Следователно оказва се, че заповедите са станали с една повече, а този проблем се решава, като сливат деветата и десетата заповед — и в двете става дума за желания — в една обща, десета заповед^[3].

— Не — каза Марго ван Блох.

— Не? Значи съществува още една заповед? Която не е написана в Библията?

Тя кимна.

— И какво пише в нея? В единайсетата заповед?

— За съжаление, не знаем. Знаем само, че съществува. И че по една или друга причина е била премахната от текстовете, които са формирали Библията.

— Хм…

— И имаме основания да смятаме, че единайсетата заповед е била премахната, защото е разкривала какво се случва с нас след смъртта.

— Хм — казах отново аз.

— Невероятно ли го намирате, професоре? — попита Майкъл Уанг. Без да чака отговор, той продължи с приповдигнат тон: — Сега да благодарим на Марго ван Блох за прекрасното резюме на нашата работа.

Комплиментът я накара да засияе от удоволствие.

— Позволи ми да те заведа при един от пациентите ни, професор Белто — продължи той. — Един човек, който е дарил тялото си на лаборатория „Ксиан“ заради силното си убеждение, че нашите изследвания не са просто брътвежи на объркан визионер, а нещо много повече.