Том Егеланд
Ефектът на Лазар (72)

71.
Шумотевицата

Ню Йорк

Понеделник, 28-ми август 2017 г.

— Прераждане ли, професор Белто? Вие сериозно ли?

Още от 1968 г. новинарската продукция „60 минути“ на CBS се счита за особено надеждна от американската общественост. Седях срещу един от редакторите, Дон Руни, и репортера Нора Уолас. И двамата полагаха усилия да не се засмеят недоверчиво на разказаното от мен.

Руни беше мъж в края на петдесетте, с посребрена коса и толкова ясно изразени черти на лицето, сякаш беше слязъл от Маунт Ръшмор^[1]. Нора Уолас тихо се прокашля, поставяйки ръка на устата си. Ако се съди по биографията на интернет сайта на телевизионния канал, тя беше родена през 1970 г., но буйната й кестенява коса и дълги мигли й придаваха вид на трийсетгодишна.

Аз се изкашлях нервно. Бях представил историята на Анабел, Сюзън и Уинона толкова добре, колкото изобщо беше възможно, но бе очевидно, че не бяха повярвали и на думичка от разказа ми.

Е, не беше учудващо.

„60 минути“ неслучайно са спечелили толкова награди „Еми“ за смелата си, критична журналистика. Те са скептични. Към властите. Към управляващите. Към авторитетите. Към източниците си. И не на последно място, към странни птици като мен.

— Ако трябва да синтезирам — каза Нора Уолас, — вие твърдите, че дванайсетгодишната Уинона Крафт е преродилата се чрез трансмисия Сюзън Донахю, която е умряла в същия миг и на същото място, където Уинона се е родила.

Репортерите имат особената способност да резюмират толкова прецизно, че казаното да звучи като абсолютна лудост.

— И че един паравоенен клон на християнската църква, наречен Domini Canes, има списък с осем деца, които възнамерява да убие? — допълни Дон Руни.

— Чуйте ме — измърморих аз. — Разбирам, че сте скептични…

— Да, определено — промълви Дон Руни.

— И аз самият не знам какво да мисля за всичко това. Не вярвам в богове. Не вярвам в прераждането. Не вярвам в магии. Но вярвам в това, което собствените ми сетива ми показват, и определено има нещо необикновено в Уинона.

 

 

Продължихме тази дискусия. Отново и отново минавахме през фактите и наблюденията ми. Те бяха критични, но и любопитни. Явно забелязваха потенциала на историята сред бъркотията от странни твърдения.

— Признавам, че тази история е интригуваща, професор Белто — каза Дон Руни, когато наближавахме края на разговора. — Не го казвам, защото вярвам на твърденията за прераждане. Нито журналистическият ми скептицизъм, нито логическата ми мисъл, още по-малко католическата ми вяра и възпитание, позволяват да допусна такова нещо. Но! Научните лаборатории на „Ксиан“ винаги са будели любопитство в мен. Цялата тази тайнственост. Преводите на средства от хазната, прикрити като — той направи знак с пръсти за кавички — подпомагане на научна дейност. Преди шест години направихме един материал за тези суми. На следващата година информация за такива преводи липсваше в бюджета. Поне на хартия. Така че, ако имате право и те тайно правят научни изследвания за смъртта, то тогава тази история е дяволски добра.

— Защо дойдохте при нас с тази история? — попита Нора Уолас.

— Защото „Ксиан“ искат да я потулят — отвърнах аз. — И защото властите са на тяхна страна. Полицията. ЦРУ.

— Това само по себе си не е мотив, нали? — попита Дон Руни.

— Уинона има нужда от триста милиона охранители — казах аз.

— Цялото население на Щатите? — усмихна се Нора Уолас.

— Ако нейната история стане известна в Щатите, а и по света, никой не би могъл да я нарани. Поне не властите. Няма да посмеят.

— Нека да бъда честен с вас — каза Дон Руни. — Чел съм за вас и археологическите ви подвизи, Белто. Имате репутация в научните среди. Сериозна репутация. Ако случаен човек беше дошъл тук с подобна история, недокументирана и без частица достоверност в себе си, тогава някой от асистентите в редакцията щеше да го изпрати да си ходи, преди даже да е доближил някой репортер или редактор. Такива са правилата, по които работим. Но понеже вие имате авторитет на академик — е, като не броим онова фиаско с фалшификата, — ще разгледаме в детайли тази история, ще я разнищим. Но от разнищването до предаване по телевизията има доста път да се извърви. Тук всички са критични и взискателни. Имаме специалисти, които проверяват фактите и ще отхвърлят материала, ако има и най-малко съмнение. О, да, давам ви думата си, че ще го направят.

— Кои са източниците ви? — попита Нора Уолас.

— Уинона, разбира се. Макар че тя не говори. Майка й Анабел. Скот Милър, вдовецът на Сюзън. Той спаси Уинона от института на „Ксиан“ в петък вечер. Той е работил там деветнайсет години като ръководител на математическия отдел за анализ на данни. Майкъл Уанг, естествено. Не знам дали той би потвърдил нещо. Ако бях на ваше място, щях да направя интервю с него пред камера, на живо, с всичко, което знаете. Така ще видите истинската му реакция. Ако загатнете преди това за какво става дума, той няма да се съгласи.

— Защо не станахте журналист? — каза Дон Руни.

— Смъртта. Трудна за описване, трудна да я уловиш в снимки — каза Нора Уолас.

— Можем да направим един сеанс — предложи Дон Руни.

— Не, моля ви! — възразих аз.

— Добри снимки ще станат.

— Това е несериозно!

— Сеансите са интересни за телевизионните зрители — заключи Руни.

— Имаме нужда от снимки — настояваше Нора Уолас. — Такъв материал се нуждае от снимки и сцени, които да въвлекат зрителя в историята.

— Сеансите са глупости — казах аз.

— Може и така да е — отвърна Дон Руни, — но ни трябват снимките.