Том Егеланд
Ефектът на Лазар (41)

41.
Lā šanān

Шушьоен

Нощта срещу понеделник, 21-ви август 2017 г.

— Бьорн!

Червените цифри на часовника на радиото показваха три и половина. През нощта. Отворих очи.

Анабел ме бе извикала от другата спалня, която делеше с дъщеря си. Аз се измъкнах тромаво от леглото и изтичах натам.

Уинона лежеше по гръб на леглото. Беше изритала завивката настрани.

— Khalta qalama erbēt shtooqun…

Звуците, които изговаряше, бяха произнесени с особен глас, сякаш тя се напрягаше да говори гърлено и дълбоко.

Дали бяха просто звуци? Или думи? Ритъмът и произношението ме караха да си мисля, че говори на непознат за мен език. Дали беше възможно да страда от синдром на Савант? Бях чел, че някои хора с мозъчно увреждане внезапно проговарят езици, които никога не са учили.

Но това?

Анабел беше притеснена.

— Никога не е имала толкова силен пристъп.

Опитах се да различа думите и ударенията.

— Šarrum šūš ullūtu kināšim erbēt šunūšim māri-šu…

Глосолалия?^[1]

Религиозната глосолалия е от голям интерес за езиковедите още от първата Петдесетница в историята, четирийсет и девет дни след като Христос възкръснал от мъртвите. Някои я наричат „езика на самия Бог“. Петдесятните християни почитат глосолалията и до днес.^[2]

Но все пак какво беше това?

— Mār šarr-im kalab belim lā šanān dannum awīl-um…

Анабел разтърси Уинона.

— Събуди се! Миличка, трябва да се събудиш!

— Ullūtu salīmâtum šakin ālim ša awīl erbēt šunūšim…

Изтичах в спалнята, взех си мобилния телефон и го пуснах да записва.

— Šarrum rapš-ātunu kināšim ešnunna awīl-um ša pars-ātina…

— Какво правиш? — попита Анабел.

— Шшт, записвам.

— Записваш? Но защо?

— Шшт!

— Māt kināšim šūš am i-kšud erbēt māri-šu…

— Не е изключено това да е език, който някой може да разпознае — прошепнах аз на Анабел.

— Ullūtu erbēt kināšim lā šanān…

С вик, който стресна и мен, и Анабел, Уинона се изправи в леглото.

— Šarrum šūš ullūtu kināšim!

Тя отвори очи и погледна Анабел, а после мен.

— Rapš-ātunu… awîl-um ša pars-ātina… — повтори настоятелно тя.

Сякаш можех да разбера какво иска да каже.

— Lā šanān…

— Какво се опитваш да кажеш, миличка? — прошепна Анабел и я прегърна.

Лицето на Уинона като че ли се затвори, стана безизразно. Сякаш някой зъл дух току-що бе напуснал тялото й, оставяйки я на собствената й участ.