Том Егеланд
Ефектът на Лазар (19)

19.
Писмото

20-ти декември 1943 г.

Скъпа моя Елиз,

Надявам се, че това писмо ще стигне до теб преди вие, мили мои, да седнете на празничната трапеза за Бъдни вечер у дома в ГП. Липсвате ми всички. Пожелавам ви една прекрасна Коледа, отпразнувана в памет на нашия Спасител, Иисус Христос.

В предишното си писмо ме попита с какво всъщност се занимавам тук в Рим. Ах ти, любопитно момиче! Би могло да се каже, че изпълнявам божията воля, като въздавам справедливост в самия дом на евреите. Ние всички знаем, че евреите са разпнали Христос. Те са го унижавали, тормозили, а накрая са го разпънали на кръст. Според преданието един от тях бил наказан да броди, без да може да намери покой в смъртта. Вечният евреин! Казват, макар че не бива да имаме кой знае какво доверие на старите еврейски лъжи, фантазии и заблуди, че Ключът на Йехова за разгадаването на мистерията на Вечния евреин е скрит в Светия Граал. „Но, татко, какво означава всичко това?“ — сигурно искаш да ме попиташ. Истината, скъпа ми Елиз, е: нямам представа! Но моят ръководител Розенберг е много запленен от тази история за Светия Граал, Ключа на Йехова и Вечния евреин. Трябва да призная, че на мен тези неща ми се струват странни, нереални. Повечето от нас осъзнават, че става дума за един мит, за една легенда. Само в Стария завет — който е писан от самите евреи — се споменава за хора, които не умират. Но Розенберг смята, колкото и невероятно да ти звучи, че съществува група евреи, които са живели векове — оцелели от допотопните времена (тук ще ти помогна, за да не се налага да търсиш думата: означава „отпреди Потопа“), — които все още живеят, пръснати по различни краища на света. „Рудолф — каза ми Розенберг един ден, — ти и аз ще разберем истината, ще разнищим тази история!“

Той сериозно се е заел да ги открие. Възложи ми за задача да намеря някакъв ориентир в еврейската литература и именно по тази причина се наложи да отпътувам за Рим късното лято тази година.

 

 

В края на септември Херберт Каплер, наскоро заел длъжността ръководител на тайната полиция в Рим, свика среща на най-изтъкнатите евреи в града. На нея ги осведоми, че ги грози депортиране, но ги увери, че еврейското население на града — дванайсет хиляди души — ще бъде пощадено, ако за срок от шест часа съумеят да съберат откуп в размер на петдесет килограма злато. Както и да е. Знаеш какви са евреите. Събраха всичките си бижута, не бих се учудил даже, ако някои са си извадили и златните зъби. Обещанието на Каплер не струваше и пукната пара, защото заповедта за депортация вече беше подписана. Почти едновременно с това двайсетина SS-войници отидоха в синагогата в Рим, където конфискуваха архивите с имената и адресите на евреите. Рано сутринта, на Шабат^[1], 16-ти октомври, хората на Каплер нахлуха в домовете на евреите в Рим. Над хиляда евреи бяха арестувани и изпратени с влак в Аушвиц-Биркенау. Няколко дни по-късно пристигнаха двама мъже от щаба на Розенберг, за да проучат книгите в синагогата. Единият беше Йоханес Пол от Института за изучаване на еврейския въпрос във Франкфурт. Както знаеш, другият бях аз.

 

 

Пол и аз почти моментално установихме, че сбирката от произведения е уникална. Розенберг — ентусиазиран от докладите ни — веднага ни изпрати подкрепление. Информирах самия секретар на синагогата, Росина Сорани, че произведенията ще бъдат конфискувани. Тя, разбира се, се опита да се противопостави, но никой не й обърна внимание. Сутринта на 13-ти октомври 1943 г. — само дни преди арестуваните римски евреи да бъдат депортирани на север — два големи вагона бяха подготвени на железопътната линия, която следва река Тибър и която преминава точно под синагогата. Започнахме да пренасяме всичките (поне!) десет хиляди книги и да ги товарим на вагоните. Чак вечерта на следващия ден бяхме готови и ги изпратихме на север, към Института на Алфред Розенберг във Франкфурт. Там група учени веднага започна да изследва текстовете за препратки към Вечния евреин, Ключа на Йехова и Светия Граал (или Граала на Гавраил). Аз самият, да си призная, само чаках да се върна при майка ви и при вас, милите ми деца.

Това е всичко засега. Мила моя Елиз, пожелавам ти от все сърце една прекрасна Коледа.

С обич,

Баща ти