Том Егеланд
Ефектът на Лазар (67)

66.
Постановка

Олбъни

Събота, 26-ти август 2017 г.

Ние послушно изпълнихме заръките на Скот Милър. Като актьори във филм изиграхме ролите, които ни бяха поверени.

 

 

Сцена: интериор, хол, къща в предградие. Следобед.

Мъж и жена разговарят в стаята.

Анабел (ясно и отчетливо): „Бьорн, нямаме мляко и хляб, както и продукти за вечеря. Искаш ли да отидем да напазаруваме?“

Бьорн (силно): „Да, разбира се. И нещо за пиене трябва да вземем, например сок.“

Анабел: „ОК.“

 

 

Сцена: интериор, антре. Следобед.

Мъжът и жената си обличат връхните дрехи и си обуват обувките. Жената пуска алармата на къщата и отключва вратата, за да излязат.

 

 

Сцена: на паркинга пред къщата. Следобед.

Мъжът и жената сядат в колата. Не разговарят.

 

 

Навън нямаше жива душа. Подходяща игра на думи за нашата ситуация.

По улицата нямаше хора. Никакви съмнителни микробуси, никакви камиони от неизвестни транспортни фирми, нито мъже в камуфлажни дрехи, никой с бинокъл или жужащи над нас дронове.

Но те бяха там.

Някъде там.

И ние го знаехме.

В колата, която бяхме наели, Анабел и аз пътувахме мълчаливо. Вероятно и в колата имаше скрити микрофони. GPS сигналите от навигационната система на автомобила така или иначе показваха къде се намираме. Това беше ясно.

Изглеждаше ми, че Анабел има план.

Търговският център „Таймс Юниън“ се намираше в центъра на Олбъни, на няколко мили от жилището й. Тя отби и слезе в подземния паркинг на търговския център.

— Тук не могат да ни видят — прошепна тя, когато бариерата се вдигна.

— Могат просто да изчакат, докато излезем пак навън — прошепнах аз в отговор.

Тя ми намигна, паркира, излезе от колата и изчезна някъде.

 

 

Половин час по-късно излязохме от подземния паркинг с един черен „Форд Експлорър“ със затъмнени стъкла. Анабел сияеше от задоволство.

Операцията се бе оказала доста проста: от един обществен телефон в търговския център тя бе звъннала на приятелката си и я бе помолила да ползва колата й. Самата приятелка щеше да се прибере с такси. Нашите преследвачи все някога щяха да се сетят за уловката. Но не веднага. Сред гъмжилото от коли, които пристигаха и заминаваха в подземния паркинг, щеше да бъде трудно — и категорично щеше да отнеме време — да установят точно с коя кола сме били Анабел и аз. А след това да ни проследят.

— Къде отиваме? — попитах аз, когато тя даде газ по магистрала 87.

— Сюзън и Скот са се срещнали в един хотел на няколко мили на юг. По онова време изследователският отдел на „Ксиан“ беше разположен тук. — С горчива усмивка добави: — Сюзън ми довери, че имала доста свалки в бара на хотела, преди да срещне Скот. Но не споменавай това пред него. Той сигурно вярва, че тя е пример за подражание и че съдбата ги е срещнала по този романтичен начин.

Хотел. Не се сдържах и се усмихнах. В такъв случай гръцките букви δβα, с които се беше подписал Скот, явно не бяха случайни. Цифровата стойност на делта-бета-алфа беше 421.