Том Егеланд
Ефектът на Лазар (27)

27.
Поканата

Ню Йорк

Понеделник, 14-ти август 2017 г.

Подскочих от изненада, когато телефонът в хотелската стая звънна. Рецепционистът каза, че един младеж е оставил писмо за мен.

— Една непозната жена на улицата му платила десет долара, за да го направи — каза рецепционистът.

Това беше достойно за начало на книга.

Животът е пълен със загадки. Когато загадките завладеят ежедневието ти, а тях ги бива в това, просто им се зарадвай и ги приветствай.

Писмото беше написано на ръка върху дебела хартия, изрязана неравно, бе сгънато три пъти и поставено в пощенски плик с моето име:

Скъпи Бьорн Белтьо. Първо искам да се извиня за мелодраматичния си подход. Пиша ти по повод на твоето откритие на фрагмент от „Книгата на мъртвите“. Бих искала да се срещнем, но по причини, които ще разкрия впоследствие, се налага и писмото ми, и нашата среща да бъдат запазени в пълна тайна. Моля те да уважиш молбата ми. Разчитам на думата ти. Трябва да те помоля да излезеш от хотела колкото е възможно по-дискретно, а също и да се увериш, че никой не те е проследил. Това е от изключителна важност. Повярвай ми: те имат очи навсякъде. Не си позволявай да смяташ, че си на сигурно място. Остави мобилния си телефон в хотела, както и ако имаш други средства за комуникация, чрез които биха могли да те проследят. Пътувах дълго, за да мога да се срещна с теб лице в лице, и се надявам да вземеш указанията ми на сериозно. Уверявам те, че макар всичко това да ти се струва крайно необичайно и странно, ще ти обясня мотивите си.

След това имаше детайлни инструкции как да я открия на площадката „Хекшър“ в Сентръл парк^[1] в 17:00 часа.

Разполагах с повече от час дотогава.

Естествено, тя можеше да е побъркана. Можеше да е маниачка, преследваща някого, когото е видяла по телевизията. Можеше да е човек, който иска да разбере тайните на Вселената, включително непостоянния темперамент на боговете и патологичната склонност на демоните към сексуални перверзии, и който е убеден, че „Книгата на мъртвите“ ще може да му даде по-дълбоки прозрения за всички необясними явления на този свят.

Но нещо в начина й на изразяване, в хладната й учтивост и премерен изказ ми подсказваше, че непознатата заслужаваше да й отделя време.